Най-голямата награда са публиката и изживяното в залата

Великолепен инструменталист, а през последните години – и преподавател, Александър Сомов е сред най-известните млади български музиканти. Няма да сгрешим, ако кажем, че е и сред най-любимите „радио-деца“, защото първите си записи за фонда на БНР прави като тийнейджър, а сътрудничеството му със СО на БНР продължава и до днес. От 2006 г. е професор в Страсбургската консерватория и водач-солист на виолончеловата група в Страсбургската филхармония. Преди това шест години е на същата позиция в Northern Sinfonia. Постоянен гост-солист е на Лондонска филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Шотландския камерен оркестър и др. Гастролира в Европа, Япония и Китай. Има издадени компактдискове за музикалните компании Naxos и Gega New, както и много записи за архивните фондове на BBC Radio, Полското радио в и Радио Валенсия. 

Изключително много дължа на своите учители Руси Драгнев, при когото започнах обучението си и Стефан Руневски, който беше мой учител в НМУ „Любомир Пипков“ в продължение на 12 години – казва Александър.

ВGuildhall School of Music and Drama в Лондон е между 1995 и 2000 г. и става първият източноевропейски студент, завършил със златен медал. Негов преподавател там също е българин – проф. Стефан Попов.

Неоценим принос в изграждането му като професионалист има неговата майка Богдана Попова – пианистка, с която е осъществил стотици концерти  и десетки записи. Носител на престижни отличия, младият виолончелист споделя:

Най-голямата награда са публиката, концертното изпълнение и изживяването на музиката на живо. Иначе имам много награди – златния медал от Guildhall, няколко първи награди. Приемам ги като необходими стъпки по пътя на всеки артист. Но, както казах, най-важни са концертите, турнетата, погледът на хората след изпълнението ти, думите, с които оценяват преживяното в залата… Най-важните моменти от развитието ми са били в България. Изключително много дължа на Симфоничния оркестър на БНР, с който свиря вече 25 години. С такова топло чувство се връщам винаги тук и се виждаме с колегите, някои познавам от първите си стъпки с оркестъра, други са мои съученици. Разбира се, работата ми в Страсбургския оркестър е изключително вдъхновяваща. Всеки един оркестър е откривал пред мен различна страна от ансамбловото свирене и е обогатявал по някакъв начин моя опит. Щастлив съм, че имам шанса и удоволствието да свиря с прекрасни диригенти. Всеки майсторски клас, всеки музикант, с когото съм свирил, е повлиял развитието ми.

Наред с почти всички известни концерти за виолончело и оркестър, Александър изпълнява и много камерни творби в обкръжението на известни имена.

Човек много се учи от камерната музика, открива за себе си и за другите неща, които може да научи само и единствено в рамките на един камерен ансамбъл. Последните 5-6 години имам възможност да предлагам репертоар, който е рядко изпълняван – не само у нас, но и в чужбина. Човек обогатява себе си, но живее с надеждата, че обогатява и другите. Да, важни са основните произведения от репертоара за всеки инструмент, „тежката артилерия“, както ги наричаме. Но има прекрасни произведения, които не звучат често и аз се старая да ги включвам в програмите си. Харесва ми и преподавателската работа. Това, което предавам на тези, които искат да научат нещо от мен, са не само техническите особености на инструмента. Техническата матрица е важна, но хуманната страна на изкуството е в основата. Според мен трябва да дадеш част от душата си. Много е важно да се постигне обмен в „човешката плоскост“.