Чуйте запис на концерта на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин със солист Светлин Русев в зала „България” от 21 април 2018 г.

Звездна среща ни предстои тази седмица в малко необичайния за изявите на радиосимфониците съботен ден. Виртуозният цигулар Светлин Русев ще бъде солист на радиооркестъра в един концерт изцяло на „циганска” тематика, съставен от творби на Рахманинов, Равел, Сарасате и Бизе-Шчедрин. Ще бъдат изпълнени „Циганско капричио” от Сергей Рахманинов, Рапсодия „Циганка” на Морис Равел, Фантазия „Кармен” от Пабло Сарасате и Сюита „Кармен” от Бизе-Шчедрин.

Циганските напеви винаги са привличали голяма част от представителите на руската литература и изкуство със своята открита емоционалност, изразяването на чувства в нейната „първична непосредственост”. Особено популярни са били те през 19-и век. Сред образците, създадени в този период, е и Капричиото за симфоничен оркестър опус 12 върху цигански теми на Сергей Рахманинов. В тази своя ранна творба, композирана през 1894 година, Рахманинов се е стремил да създаде живописна оркестрова пиеса с жанров характер, аналогична на „Испанското капричио” на Римски-Корсаков и „Италианското капричио” на Пьотр Илич Чайковски. В писмо до Слонов от 2 август 1892 година той съобщава: „В момента пиша капричио за оркестър, не по испански мотиви, като при Римски-Корсаков, нито по италиански, както при Чайковски, а върху цигански теми”. Споменатите от Рахманинов произведения на двамината по-старши майстори на руската музика очевидно са тези образци, от които той се е учил, пишейки своето циганско капричио. Особено важно значение има оркестрово-колористичната страна (нека си припомним твърдението на Римски-Корсаков, че всевъзможните инструментални ефекти в „Испанското капричио”  са „самата същност на творбата, а нейната обвивка”). Обръщането към циганския фолклор не е случайно за композитора. Капричиото, замислено скоро след привършването на операта „Алеко”, се развива в сферата на национално-жанровите, а отчасти и драматични образи на неговата юношеска опера.

Източниците на мелодиите, заложени от композитора в основата на Капричиото, не могат да бъдат установени с пълна достоверност. Както е известно, само незначителна част от песните, които изпълняват московските цигани в края на 19-и век, и при това – далеч не най-добрите и най-типичните – са били записани и фигурират в публикуваните сборници. Мелодиите на тези песни в голямата си част са битували в различни варианти. Привнесените в тяхното изпълнение елементи на импровизационност и индивидуална свобода са били една от причините, които затрудняват определянето и фиксирането им. Напълно вероятно е, спирайки се на този или онзи вариант, Рахманинов да не го е запазвал в неизменен вид, а да го е преработвал и преосмислял, нанасяйки на рисунъка на мелодията авторски ретуш. При избора на тематичен материал композиторът се е стараел да намира образци на напеви, който са най-близки до фолклорния първоизточник. В Капричиото изобщо няма мелодии от ромски характер, които да заемат значително място в репертоара на циганите-певци. В разработката на мелодиите Рахманинов прибягва както към обичайния при използването на фолклорен материал прийом на вариационно развитие, така също и към секвенционната употреба на отделните отрязъци.

Интересният замисъл на Рахманинов все пак не получава достатъчно завършен израз. Независимо от тематичната връзка между отделните части, остроумните полифонични комбинации на темите и удачните оркестрови находки от произведението като цяло остава впечатление на известна пъстрота и мозаечност.

Рапсодия „Циганка” на Морис Равел е създадена през 1824 година. Тя продължава серията концертни пиеси за цигулка с оркестър, написани от неговите съотечественици – Сен-Санс, Лало и Шосон. Равел е близък до тях в стремежа си към елегантност на писмото, колоритност и известна салонна концертност, които противостоят на бурната романтична виртуозност. Рапсодията е посветена на прочутата по онова време цигуларка Джели д'Аранйи, която е и нейната първа изпълнителка. Премиерата на творбата през месец ноември 1824 преминава при огромен успех, което много радва Равел. Все пак той е опитал силите си в решението на трудна и нова за него задача – създаването на концертна виртуозна пиеса. Композиторът съвестно се подготвя за това, съветва се с приятелката си Журдан-Моранж. Веднъж тя получава кратко писмо със следното съдържание: „Идвайте по-скоро с вашата цигулка и 24-те капричии на Паганини”. Равел с нетърпение очаква гостенката си не само заради уточняването на цигулковите детайли, но и за да изпита изобретените от него техники, които в началото изглеждали странни, но след това се усвоявали от изпълнителите. В крайна сметка е написана блестяща и оригинална пиеса, отлично съответстваща на каноните и изискванията на жанра. За модел – като тематизъм и принципи на развитието – послужили рапсодиите на Лист. В основата са заложени мелодиите от стила вербункош, или по-точно – тяхно стилизирано подобие. Стилизацията се усеща в рапсодията повече, отколкото в други произведения на Равел, и това е разбираемо, тъй като той не е имал възможност да се запознае с музиката на вербункош в нейния първоизточник. Едва ли по онова време композиторът е знаел за изследванията на Барток и Кодай, а и самите те се обръщат към интензивна разработка на вербункоша малко по-късно. Забележително е, все пак, че Равел е успял да напише толкова жива, увлекателна музика, при това – много далечна от неговата собствена национална култура. Той се стреми да направи цигулковата партия колкото се може по-виртуозна и постига много, макар, разбира се, да не надминава Паганини. Соловата партия е издържана в блестящ концертен стил, партитурата носи отпечатъка на чисто френската елегантност, изобилстваща с изискано тънки съчетания между цигулката и оркестъра. Ето защо, макар премиерното изпълнение на рапсодията да е било именно с клавишен инструмент (,лютнев” роял ), при изпълнението в акомпанимент на пиано пиесата губи доста от своята колоритност.

Рапсодия „Циганка” не принадлежи към най-изтъкнатите постижения на изкуството на Равел, макар без съмнение да притежава музикални и виртуозни достойнства, които привличат вниманието на слушателите и изпълнителите. Тя е още едно свидетелство за уважението, което френският композитор питае към Лист, чиято музика неведнъж му служи за „модел” при създаването на съвършено самостоятелни концепции. В същото време, в „Циганка”, при цялата стилизирана устременост на нейната музика, е лесно да се открие връзката с родните за композитора традиции. Като цяло, Равел е по-близко до френската концепция за камерна концертност, отколкото до неистовата виртуозност на Лист.

Пабло Сарасате е сред най-добрите цигулари-виртуози от последното десетилетие на 19 век. Роден в семейството на военен капелмайстор, той проявява музикалните си способности отрано. На пет години се научава да свири на цигулка, а три години по-късно изнася първия си публичен концерт в Ла Коруня. Обществото проявява неподправен интерес към младия виртуоз и с финансовата поддръжка на една от местните графини, той успява да започне обучението си в Мадрид, където скоро свири пред кралица Изабела. Изказвайки се похвално за таланта на Сарасате, кралицата му подарява цигулка, изработена от Страдивари. През 1854 г. цигуларят постъпва в Парижката консерватория, където учи при Жан Делфин Айяр и завършва блестящо през 1859 г. с първа награда както по специалността, така и по хармония. Соловият му дебют в Париж е през 1860 г. и скоро цигуларят добива световна известност с идеално чистите си изпълнения, богатата палитра на звучене, виртуозната техника и лекотата на свирене. По това време  се появяват и първите му пиеси за цигулка, сред които се откроява фантазията върху теми от операта „Кармен”, която самият той блестящо изпълнява на многобройните си концерти. През 1867-1871 г. е концертното му турне из цяла Северна и Южна Америка, музикантът четири пъти посещава и Русия.  Сарасате е и чудесен камерен музикант и често свири в състава на различни струнни квартети.

Пабло Сарасате е не само блестящ изпълнител, но и автор на 54 произведения, написани предимно за цигулка. Произведенията му се открояват с голямо ритмично разнообразие (особено важни са танцовите ритми), с ярка емоционална наситеност, с характерни испански национални мотиви. Сред тях най-известни са „Циганските напеви”, „Андалуски романс”, „Интродукция и тарантела”, Четирите тетрадки испански танци, а също така – многобройни фантазии върху теми от опери на Бизе, Гуно, Верди, Флотов и други. Много негови творби и до днес се изпълняват от водещите световни цигулари.

Вдъхновена от огнените ритми и страсти на операта „Кармен”, фантазията за цигулка и пиано е една от най-предизвикателните му в техническо отношение транскрипции – жанрово обагрена, бравурно темпераментна и респектиращо виртуозна.

„Кармен-сюита” е едноактен балет на хореографа Алберто Алонсо, създаден върху основата на операта „Кармен” от Жорж Бизе (1875) и оркестриран специално за тази постановка от композитора Родион Шчедрин през 1967 година. Музикалният материал е съществено преработен, сбит и отново аранжиран за оркестър, който се състои само от струнни и ударни (без духови инструменти). Либретото на балета, по мотиви от новелата на Проспер Мериме, е написано от неговия постановчик – Алберто Алонсо. Премиерата на творбата е била на 20 април 1967 година на сцената на Болшой театър в Москва. В ролята на Кармен е легендарната Мая Плисецкая. На 1 август същата година е и премиерата в Хавана, в Кубинския национален балет, като партията на Кармен се изпълнява от Алисия Алонсо.

Твърди се, че Мая Плисецка се обърнала към Дмитрий Шостакович с молба да напише музика към „Кармен”, но композиторът й отказал, не желаейки, по неговите думи, да се конкурира с Жорж Бизе. След това балерината помолила за същото Арам Хачатурян, но отново получила отказ. Посъветвали я да се обърне към собствения й мъж, Родион Шчедрин, също композитор. Сроковете притискали всички, музиката била нужна „за вчера”. И тогава Шчедрин, който до съвършенство владеел оркестрацията, съществено прекомпозирал музикалния материал от операта на Бизе. Репетициите започнали с акомпанимент на пиано. Музиката към балета се състояла от мелодични фрагменти из операта „Кармен” и сюитата „Арлезианката” на Жорж Бизе. В партитурата на Шчедрин особена характерност придават ударните инструменти, различните барабани и камбани. Частите на сюитата са: Встъпление, Танц, Първо интермецо, Развод на караула, Излизане на Кармен и хабанера, Сцена, Второ интермецо, Болеро, Тореадорът, Тореадорът и Кармен, Адажио, Гадание, Финал.

Светлин Русев е носител на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн и Маргарита Лонг-Жак Тибо. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Работи с диригенти от класата на Мунг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Реймънд Лепърд, Джон Акселрод, Ари ван Бейк, Франсоа-Ксавие Рот, Жан-Жак Канторов, Денис Ръсел Дейвис, Лионел Бренге, Лео Хосейн, Емануел Кривин, Мико Франк. Свири на най-престижните концертни сцени по света: Болшой театър, Сънтори Хол, Sumida Triphony Center Hall, Център за изкуства – Сеул, зала „Плейел”, ЮНЕСКО, Театър Шанз-Елизе, Театър Шатле, Cité de la Musique, Театър D ela Ville, Halle aux Grains de Toulouse, Arsenal de Metz, Национална концертна зала Бела Барток – Будапеща, Alte Oper – Франкфурт, Palais des Beaux Arts в Брюксел и други. Професор е по цигулка в Националната висша консерватория в Париж. В момента заема престижната позиция на концертмайстор на Оркестъра на Романска Швейцария в Женева, както и преподавателското място в едно от най-реномираните учебни заведения в Европа Haute École de Musique (HEM) – Женева.