Мими Николова – със съхранен глас и чувство за хумор

„Моите музикални визитки“ – така Мими Николова нарича „Замълчи, замълчи“, „Когато луната изплува“, „Всичко хубаво на този свят е синьо“, както и още няколко песни, с които е спечелила признанието на публиката. Любопитно е, че още първата песен, която записва през 1958 г., става хит. Това е „Замълчи, замълчи“, създадена за култовия филм „Любимец 13“ (в главната роля – Апостол Карамитев). Композиторът Петър Ступел търси певица, която да я изпълни изискано, с лекота. Препоръчват му момиче с опит от детския хор „Бодра смяна“, „Хора на софийските девойки“ и вокално трио. Така Мими Николова става известна за броени дни.

Шестдесетата годишнина от този паметен запис и началото на кариерата ѝ ще бъде отбелязана днес с концерт-бенефис, организиран от екипа на City Mark Art Center (бившето кино „Левски“). Приятелите ми цял живот се шегуват, че изобщо не съм създадена за тази професия. Казват, че не съм „пробивна“ и съм излишно скромна. Сигурно са прави, но все пак 60 години на сцената никак не са малко – казва Мими Николова.

С името ѝ са свързани важни страници от историята на жанра у нас. Именно тя изпълнява „Калиакра“ от Ангел Заберски – песента, спечелила първа награда през 1965 г. на конкурса „Песни за българското Черноморие“. А също и „Първата среща“ от Иван Стайков, спечелила втората награда. Ето спомените на певицата, както и думи за основателя на този конкурс Генко Генов:

Той искаше да популяризира нашето Черноморие. Беше ходил на подобни фестивали по света и реши да организира конкурс „Песни за българското Черноморие“ (година по-късно наречен „Златният Орфей“) в Слънчев бряг. Две години се провеждаше в бар-вариетето на курорта, а след това – в летния театър. Песента, която ми повери Ангел Заберски, беше сложна, имах много малко време, но я научих. „За кураж“ си бях написала на лявата длан първите строфи на куплетите. Добре, че не се наложи да поглеждам, защото мастилото се размаза и не вършеше работа. В 1 часа през нощта обявиха, че песента печели първа награда и ще прозвучи отново. Изпаднах в паника, но всичко завърши благополучно. Във вариетето се създаде хубава атмосфера. Имаше много публика – българи, чужденци…

Мими Николова е сред първите изпълнителки на джаз в България. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“, както и на „Джаз фокус '65“ – квартет, създаден от Милчо Левиев по идея на Радой Ралин. Певицата участва успешно на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), Варадеро, Куба, Токио, Япония (1977). През 1978 г. тя се представя с рецитал на джаз-срещата в София, заедно с биг бенд „Габрово“ с диригент Манол Цоков. Немалък период от кариерата ѝ преминава в тясно творческото сътрудничество с Иван Стайков.

Той написа много песни за мен. Най-впечатляващата беше Once Again, която представих в Япония. Иван е автор и на текста (на английски език). Повечето фестивали искат песните на ноти, но за този трябваше запис. Направихме го в БНР. Сред 1780 композиции от цял свят до финала стигнаха съвсем малка част, между които и тази песен. Конкуренцията беше голяма. В Япония имахме две репетиции, на втората изпях само 4 такта, колкото да направят звуковите проби. Невероятен професионализъм показаха всички от фондация „Ямаха“, свързани с организацията и изпълнението. Концертът беше в зала с 13 000 места, „пълна догоре“, получих много поздравления. Един японски композитор ми предложи да изпълня негова песен и да представя Япония на фестивал в Малта и друг – във Флорида. Но Министерството на културата у нас (единствената институция, която менажираше изявите на българските артисти) категорично отказа разрешение това да се случи.

„Мостчето на влюбените“, „Всичко хубаво на този свят е синьо“, „Вървим по улицата двама“ и още много песни е написал Иван Стайков за Мими Николова. Нейният глас звучи и в музиката му към първия български филм-мюзикъл „Бягство в Ропотамо“. Тогава пеех в „Златни пясъци“. Взех самолета до София, направих записите „за нула време“ и вечерта отново бях на морето – разказва певицата.