Директно от зала „България“ – Немски реквием на Йоханес Брамс

| обновено на 26.10.18 в 15:58 БНР Новини
Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР
Снимка: БНР
Вълнуващо преживяване очаква софийската публика тази събота. Във втория концерт от юбилейния, 70-ти сезон на Радиооркестъра, ще бъде изпълнен грандиозният „Немски реквием“ на Йоханес Брамс - първото значително произведение, свидетелстващо за настъпващата зрелост на композитора. Участници в събитието са Симфоничният оркестър на БНР, Смесеният хор на БНР (подготвен от Любомира Александрова) и солистите Ралица Ралинова (сопрано) и Кирил Манолов (баритон). Диригент ще бъде Григор Паликаров.






Григор Паликаров

НЕМСКИЯТ РЕКВИЕМ оп. 55 е най-значимото и голямо произведение за хор на Брамс. Той се ражда дълго  – планът за него е обмислян повече от десет години.  Мисълта за заупокойна меса, както предполага приятелят и биограф на композитора Макс Калбек, се появява през 1856 и е свързана със смъртта на Роберт Шуман, с когото Брамс е бил приятел през най-тежките му последни години. В продължение на две години – от 1857 до 1859 – композиторът работи над музиката на бъдещата втора част. Тази мрачна сарабанда първоначално е замислена като част от четиричастна симфония в ре минор (творбата по-късно се трансформира в Първия, ре минорен клавирен концерт на Брамс), а през есента на 1861 към замислената траурна кантата са подбрани думи и е създаден хоров вариант. Непосредствен тласък за написването на Немския реквием е смъртта на горещо обичаната майка на композитора през 1865 и още през лятото на следващата година произведението е завършено в общи линии.  Брамс работи над реквиема в Мюнхен и в едно планинско селце в Швейцария, близо до Цюрих. Известният музиковед Карл Гайрингер, председател на Виенското общество на Любителите на музиката и изследовател на творчеството на Брамс, предполага, че „Изгледът към великолепната верига от глетчери го е вдъхновил за създаването на 6-та част, а красивото синьо езеро – за идиличната 4-та“. Върху авторския ръкопис има отметка: „Баден-Баден, лятото на 1866 година“.

Премиерата на Немския реквием на Брамс също се проточва в продължение на няколко години. На 1 декември 1867 във Виена са изсвирени първите три части. Подготвени набързо и небрежно, тяхното изпълнение се оказва неудачно. Специално в третата част, всичко е заглушавано от гръмкото тремоло на тимпаните. Това обаче не смущава композитора, и внасяйки някои промени, той започва да чака истинската премиера. Тя е през Страстната седмица, на 10 април 1868, в катедралата в Бремен, и се превръща в истински триумф.  На диригентския пулт е самият автор, а в катедралата цари приповдигнато настроение – и публиката, и изпълнителите съзнават, че в момента присъстват на изключително художествено събитие. Вълнението е огромно, сред посетителите има и много музиканти-приятели на Брамс, и още при първите звуци очите им се наливат със сълзи. Невъзмутим остава единствено бащата на композитора, тъй като още от самото начало е бил напълно сигурен в успеха на творбата. Както си спомня впоследствие един от съвременниците, след края на концерта бащата на Брамс лаконично казал: „Мина доста добре“ и смръкнал енфие.
Независимо от триумфа обаче, Брамс не смята работата си за свършена. След второто изпълнение през май 1868,  той дописва още една част, която става ПЕТА. Лирична, със соло сопрано, тя най-пълно въплъщава настроението на това произведение, което е посветено на майката (показателни са думите на хора: „Както всеки бива утешен от своята майка“). На 18 февруари 1869 Реквиемът е изпълнен в окончателната си редакция  и до края на годината звучи в различни градове на Германия най-малко двайсетина пъти.

По своите художествени достойнства Немският реквием на Брамс не отстъпва на аналогичните съчинения на Берлиоз или Верди, но същевременно силно се отличава от тях. Брамс се отказва от каноничния латински текст на заупокойната меса и го заменя с немски. Но работата не е само в текста, различията са много по-дълбоки – в новата трактовка на съдържанието на реквиема. Композиторът не описва ужасите на Страшния съд, не се обръща с молба за покой на починалите – той намира думи за ласка и топлина, които идват от сърцето и отиват към сърцето, за онези, които са изгубили близки („Искам да ви утеша, както утешава майка“ – се пее в хоровия рефрен на петата част). Брамс се стреми да всели в душата на страдащите и нещастните бодрост и надежда. Проникновен лиризъм и епическа мощ – такива са основните сфери на изразност в тази партитура.
Частите на творбата са СЕДЕМ: 1. Блажени страдащите 2. Понеже всяка плът е като трева 3. Кажи ми, Господи (със соло баритон)  4. Прекрасни са селенията Ти 5. Сега тъгувайте (със соло сопрано) 6. Тук не е нашето убежище  (със соло баритон) 7. Блажени мъртвите

Григор Паликаров е диригент на оркестъра на Класик ФМ и чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: СО на БНР, Софийска и Плевенска филхармонии, Държавните опери в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора и др. Специално място в диригентската му кариера заемат многобройните студийни записи с Радиосимфониците, както и участията му в престижни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“, „Аполония“, „Варненско лято“,„Австрийски музикални седмици“, „Нова българска музика“,и др.

Сопраното Ралица Ралинова е носител на Първи награди от международния фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич-Албена, 23-тия национален конкурс „Светослав Обретенов“ – Провадия, Националния конкурс „Дико Илиев“ – Враца, Десетия международен конкурс „Франц Шуберт“ – Русе.
Лауреат е и на Академичния конкурс „Парашкев Хаджиев“ – София, Международния конкурс за камерно пеене „Панчо Владигеров“ – Шумен и на Международния конкурс „Дебют“ - Вайкерсайм (Германия).



Баритонът Кирил Манолов е роден в София. Маестро Рикардо Мути го определя като: „един от най-добрите Фалстаф в света“. 

Носител е на множество награди от международни конкурси в София, Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Гастролира на сцените на оперите в Берлин, Рим, Лас Палмас, Кьолн, Хановер, Триест, Загреб, Будапеща, Токио и много други.





Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“, събота, 27 октомври, 19.30 часа.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15