В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и оперна. На 19 и 20 ноември трупата на Старозагорската опера ще представи „Палячи“ под купола на Академичен цирк „Балкански“. Новата продукция на Държавна опера-Стара Загора е по идея на големия оперен певец Калуди Калудов, който ще изпълни ролята на Канио, а представлението на 19 ноември е посветено на 40-годишнината от първото му появяване на оперната сцена. Нека припомним, че бележитият български тенор, покорил най-големите европейски и световни сцени, започва пътя си като солист на Софийската опера, където остава в продължение на 12 сезона. Диригент на спектаклите е Ивайло Кринчев – главен диригент на Старозагорската опера.

Тази идея имам отдавна, но сега дойде моментът да я осъществим – споделя Калуди Калудов. – За щастие Огнян Драганов, директор и режисьор на Старозагорската опера, реши, че това е много хубаво хрумване и прегърна идеята. Свързах ги с Академичен цирк „Балкански“, а аз заех мястото си на изпълнител. Мисля, че представлението е много хубаво, защото атмосферата в цирка е такава, каквато е била преди стотици години. Първо направихме репетициите „у дома“, в операта, а след това – в цирка, за да можем да свикнем с различното пространство, което предлага той. Ние, оперните певци, сме свикнали публиката да е само пред нас, а в цирка разположението на местата на зрителите е различно. Това създава съвсем различно усещане у артиста. Колкото до предстоящите ми ангажименти, в момента водим преговори със същия оперен театър. Искат да направят „Отело“ от Верди. Това е роля-мечта за един певец като мен, който постепенно се оттегля от големите сцени. Искам да направя своя дебют като Отело, да опитам силите си, а след това ще видим. Продължавам активно да се занимавам с преподаване. Моите ученици мечтаят да видят „Палячи“ в цирка. Спектакълът в София ще бъде заснет и се надявам да го покажа на майсторските си класове. Подобни „аванатюри“ са обусловени от начина ни на живот – времето е много по-динамично, по-активно, с много повече информираност и хората се интересуват от много повече неща, отколкото преди.

За първи път в България и рядко по света се правят подобни постановки – допълва Огнян Драганов. – Известен на всички е „Цирк дьо солей“, насочен предимно към атрактивни спектакли и развлекателни форми. Да поставиш опера в цирка е голямо предизвикателство за всички артисти – и оперните, и цирковите. Всеки, който следи работата на нашата опера, знае, че това не е първи опит за съчетаване на различни типове изкуства. През март имахме премиера на операта „Турандот“, осъществена съвместно с Държавния куклен театър в Стара Загора, с която на 15 ноември откриваме новия творчески сезон. Само няколко дни по-късно, в представленията на „Палячи“ в София участват изключителни артисти. На 19 ноември публиката може да чуе Калуди Калудов, а на 20-и – големия български тенор Камен Чанев, познат повече извън страната ни, със страхотна певческа кариера. Да не пропускаме и Александър Крунев, Нико Исаков, Анна Дитри, Деси Стефанова, Валери Турманов, Георги Динев... За нас е удоволствие работата с цирковите артисти, а резултатът е нещо ново, което зарежда както артистите, така и публиката. Имахме възможност пет пъти да изиграем представлението в Стара Загора, Варна и Пловдив. Художници на костюмите и автори на сценичното решение са Каталин Йонеску-Арборе от Румъния и Салваторе Русо от Италия, с които работя отдавна и те често присъстват в афиша на Старозагорската опера. Цирковите номера естествено се вплитат в развитието на действието. Двете изкуства са се развили до неузнаваемост през вековете. Пред мен стоеше проблемът как едното да не доминира другото. Лазерно шоу, жонгльори, клоуни… Всичко това присъства органично в сюжетната линия, няма нищо самоцелно. Известно е, че по цял свят операта е в трудна позиция, поставена между активно развиващите се съвременни форми, които се „консумират“ бързо, дори „на крак“. Оперните творци търсят нови хоризонти и това според мен е едно от решенията.

Снимки: operasz.bg