„Фолклорни видения“ е поетичното име на авторския музикално-танцов спектакъл, с който проф. Костадин Бураджиев отбелязва своята 60-а годишнина и 35 години от началото на творческия си път. Със същото заглавие излиза и двоен албум с негови авторски пиеси и обработки. Събитието е на 30 ноември в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
Композитор, диригент и преподавател, ръководител на фолклорни състави, а в ранните си години – изпълнител на тамбура, проф. Бураджиев е получил десетки награди. Сред тях са „Златна лира“ (1994 г. и 1999 г.) и „Сребърна лира (1989 г.) на Съюза на музикалните и танцови дейци у нас. Под негово ръководство Държавен ансамбъл „Добруджа“ печели престижни награди в национални и международни конкурси, записва четири дългосвирещи плочи и шест компактдиска (издадени от SABAM, Белгия). От 2001 г. Костадин Бураджиев е професор в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град Пловдив, където преподава дирижиране на народен хор и народен оркестър. Главен диригент е на „Академичния народен хор“, с който печели златен медал и титлата „Световен олимпийски хоров шампион“ от Световната хорова олимпиада в Грац, Австрия през 2008 г., както и редица други отличия. А своята равносметка започва така:
Много съм благодарен на моите първи учители по солфеж, акордеон, тамбура – на тях дължа голяма част от успехите си. В Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка продължих професионално с тамбура при Никола Мановски, от когото научих много. Стараех се да настигна съучениците, които свиреха отдавна на този инструмент и мисля, че постигнах известен успех. Всички мои учители в това училище бяха прекрасни хора. С някои от тях и до днес сме колеги.Изключително съм признателен, че в АМТИИ имах възможност да уча при големи педагози, да контактувам с различни музиканти. В оркестъра на Академията изпълнявахме произведения от корифеите в жанра. По-късно, като ръководител на ансамбъл „Добруджа“, имах пряк контакт с някои от тях – проф. Кирил Стефанов, Иван Вълев, Красимир Кюркчийски. От тях научих много житейски и професионални уроци. Щастие е, че ме допуснаха до себе си. Един млад човек се чувства много комфортно при такава „скъсена дистанция“ и „граби“ знания с пълни шепи.
Бях написал нещо като ученик в Широка лъка – спомня си той. – Прибрах се в Пловдив и татко ме заведе при диригента на радиооркестъра Христо Урумов, за да види творбата. Независимо, че звучеше добре и със съучениците ми го свирехме в училище, беше пълно с грешки. Още пазя този лист, който той „нашари“. След това обаче казал на баща ми да не се отказвам в никакъв случай, защото имам потенциал. По-късно беше мой преподавател по дирижиране в АМТИИ, никога няма да забравя уроците при него. Разкри ми много от тънкостите при обработка на народна музика, особено при хармонизирането, които и аз преподавам на моите студенти. Класическата хармония е неприложима, когато става дума за хармонизиране на народни мелодии. Същото е и с дирижирането на народен оркестър или хор. Има много неща, които се учат в практиката – аз ги научих от моите учители, които споменах. Това ми дава голяма свобода при интерпретирането на музиката. Не става дума само за орнаментика и ритмика, а за вертикална организация, за тънкости при безмензурните образци, звучността и още много детайли, които са строго професионални и които могат да бъдат описани, за да останат за следващите поколения.
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..