Композиторът Марио Григоров: Импровизацията е в кръвта ми

Българският композитор и концертен пианист Марио Григоров, който работи в Лондон, издаде преди дни своя солов албум, озаглавен "Присъствието на отсъствие". Албумът съдържа осем композиции. "Това съм аз и пианото", казва за проекта си Григоров. Той е ученик на световноизвестния български музикант, пианист и педагог Милена Моллова. "Свирил съм 50 години, учил съм се на класика и имам възможност хармонически, мелодически и ритмически да импровизирам свободно", обясни Марио Григоров в предаването "Хоризонт до обед".

Марио Григоров напуска България като петгодишно дете. Тогава заминава със семейството си за Техеран, където баща му работи като тромпетист в Симфоничния оркестър.
По-късно семейството живее в разделения Берлин. Всеки ден баща му, който е бил част от Берлинския симфоничен оркестър, преминава през военно-пропускателния пункт "Чекпойнт Чарли", за да отиде на работа и след това да се върне при семейството си в източната част на града.

Творческият път свързва Марио Григоров с концертните зали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Берлин, а днес той намира вдъхновението си в студиото си в Лондон. „Пиша много композиции за филми. Някой път в 11-12 часа вечерта, като седна на пианото, започвам да импровизирам, за да се отпусна и мозъкът ми да се изчисти от целия ден, в който имам работа като композитор на филмова музика. Понякога трябва да напиша по 3-4 парчета на ден. Тогава много идеи ми идват на пианото. Тогава мога да импровизирам свободно, без никой да ме притеснява. Това е един вид медитация, завръщане към себе си“, разказа музикантът.

Работил е за "Уорнър брадърс". Преди година песен по музика на Григоров и текст на Джоан  Роулинг, включена в саундтрака на хитовия филм на Роулинг „Фантастични животни и къде да ги намерим”, бе сред номинациите за престижните филмови награди Оскар. 

Марио Григоров признава, че има "страхотна връзка с инструмента". "Като седна на пианото, нито мисля за бъдещето, нито мисля за миналото. Импровизацията тече направо през кръвта ми." Определя миговете на тотално посвещаване на инструмента като тунел, в който може да влезе. 

Творецът е убеден, че ще продължава да прави нови албуми, защото има нещо, което иска да каже с музиката си. "Доволен съм от това, което в момента пиша, но то трябва да расте - да стане по-мелодично, по-духовно."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.