„Дъщерята на полка“ от Гаетано Доницети, комична опера в две действия (съдържание)

Гаетано Доницети – роден на 29 ноември 1797 в Бергамо, починал на 8 април 1848 г. в Бергамо.

Либрето – Жорж Анри Верной дьо Сен Жорж и Жан-Франсоа Баяр.
Световна премиера – 11 февруари 1840 г. в Опера комик – Париж.
Българска премиера – 4 октомври 1940 г. в София.

Време на действието – 1805 г.
Място на действието – Тирол, окупиран от войските на Наполеон І.


Първо действие
По време на завръщането си към дома Маркиза дьо Биркенфелд е застигната от приближаващите се неприятелски войски край едно селце в подножието на планината. Селяните с интерес следят военните маневри. Внезапно шумът на битката затихва, раздават се ликуващи възгласи. Маркизата е изненадана от приближилия се към нея сержант Сюлпис. Заедно с него е и веселата девойка Мари, която полка е осиновил. Детето е заедно с тях вече 18 години и суровите мъже са заместили родителите й. Сюлпис усеща вълнението на Мари, а тя му признава за млад тиролец, който неотдавна я е спасил в планината. Сержантът напомня на девойката, че тя е обещала да се омъжи за гренадир. Отново настъпва суматоха. Патрулът води младеж, който обикаля около лагера. Мари познава своя спасител Тонио. Войниците трябва да го освободят, тъй като момичето заплашва да напусне полка. За да бъдат заедно, Тонио трябва да приеме службата, което той прави с огромна радост. След като е отминала опасността, Маркизата иска да продължи пътя си към своя фамилен замък, разположен наблизо. Тя моли Сюлпис да позволи на няколко войници да я придружат. Названието на замъка е познато на Сюлпис. Сержантът свързва името й с това на капитан Роберт, който е командвал полка преди няколко години. Маркизата смутено потвърждава, че това е бил съпругът на сестра й. Сюлпис й казва, че той разполага със записка, която е намерена при малкото момиче. Оказва се в действителност, че Мари е нейна дъщеря, която тя е загубила по време на войната, спасявайки се от неприятеля както сега. Тя решава да представи момичето като своя племенница и да я отведе със себе си. Гренадирите трябва да се разделят с дъщерята на полка. Тонио напразно е станал гренадир. И него го очаква раздяла с любимата. Разстроена, Мари неохотно тръгва с Маркизата.

Второ действие
След една година.
Животът в замъка е превърнал Мари в прелестна и възпитана девойка от висшето общество. Въпреки това, тя е отегчена от монотонния живот на благородниците и с тъга си спомня за веселия барабанен ритъм и походите. Старият Сюлпис е с нея. Той е останал инвалид от войната и сега е на служба в замъка. Само на него се доверява девойката. На него разчита и Маркизата, за да убеди Мари да се омъжи за херцог Краквиторп. Старецът се интересува единствено от щастливото бъдеще на Мари и затова е успял да я убеди да приеме брака.
В деня на подписването на брачния договор замъкът се изпълва с високопоставени гости. Малко преди да сложи подписа си, Мари разбира че е дъщеря на Маркизата. Изведнъж се чуват звуците на барабана. Към замъка се приближават войниците от полка, водени от Тонио, произведен в офицерски чин. След като не успява да склони Маркизата да отмени брака, той обявява че бъдещата Херцогиня всъщност е била продавачка в лавката на полка. Възмущението на благородниците е безгранично и те напускат замъка. Сега вече Мари и Тонио могат да бъдат заедно.