„Орфей и Евридика”, опера в три действия от Кристоф Вилибалд Глук (съдържание)
Либрето: Раниеро де Калцабиджи по мотиви от „Метаморфози” на Овидий Първо изпълнение: Виена, 5 октомври 1762 година.
Първо изпълнение в България: София, 30 септември 1927, диригент – Юрий Померанцев, режисьор – П. К. Стойчев, художник – Александър Миленков, хореограф – Лидия Вълкова.
Действащи лица:
• Орфей – контраалт
• Евридика, негова съпруга – сопран
• Амур – сопран
Място и време на действието: Стара Гърция, приказно.
Първо действие
Орфей е страстно влюбен в своята съпруга – нимфата Евридика, която също горещо го обича. Един ден Евридика излиза на разходка със свои приятелки и е ухапана смъртоносно от отровна змия. Пред нейната гробница Орфей горчиво плаче за прекрасната си любима – „Chiamo il mio ben così quando si mostra il dì, quando s'asconde“. Заедно с него скърбят и приятелите му. Отчаянието на певеца трогва Зевс, който се смилява над певеца и изпраща при него бога на любовта Амур.Той утешава Орфей и му дава съвет: да вземе вълшебната си лютня и да тръгне към подземното царство. Ако успее да плени с музиката си подземните сили, Евридика ще оживее и отново ще бъде негова. Условието е през целия път към царството на живите, Орфей да не поглежда любимата си, докато не излязат на дневна светлина – „Gli sguardi trattieni, аffrena gli accenti“. Окрилен от любовта, Орфей тръгва на път.
Второ действие
Тежък е пътят на Орфей към подземното царство. Той прекосява мрачната пещера Тенар и се спира пред митичната река Стикс, но зли демони и фурии преграждат пътя му и се опитват да го сплашат – „Chi mai dell'Erebo fra le caligini“. Тогава Орфей взема лютнята си и запява - „Deh! placatevi con me. Furie, larve, ombre sdegnose, vi renda almen pietose, il mio barbaro dolor“. Нежната музика трогва развилнелите се демони и те пропускат певеца да премине свещената река. Така първото условие на боговете е изпълнено.
Орфей вече е в Елизиума, в светлото царство на блажените духове. В тази сцена е прочутият танц на блажените духове, превърнал се в една от най-красивите оперни мелодии. Сред това блаженство Орфей възхвалява с великолепна ария мястото, където е попаднал – „Che puro ciel! che chiaro sol! che nuova serena luce è questa mai!“ Отново затрогнати от красивата музика духовете извеждат Евридика – „Torna, o bella, al tuo consorte“. Орфей намира своята Евридика. Въпреки великата радост, той добре знае, че оттук нататък е най-тежкото изпитание.
Трето действие
Почти достигнали изхода, в мрачен и скалист лабиринт, Орфей и Евридика все още дочуват тътена на ада. Двамата вървят, хванати за ръка, но Орфей не смее да погледне своята любима, защото няма право. Младата нимфа не знае това и изпада в отчаяние. Тя мисли, че Орфей не я обича вече. Защо още не я е прегърнал? Защо не я погледне поне за миг? Орфей настоява за малко търпение: светлината на изхода вече се вижда, още няколко крачки и всичко ще бъде както преди. Но Евридика не вярва. Тя спира и заявява, че е по-добре да умре, отколкото да живее без любовта на Орфей – „Qual vita è questa mai, Che a vivere incomincio! E qual arcano M'asconde Orfeo?“. Младежът не издържа и, забравил за обещанието си пред Амур, се обръща. В същия миг Евридика пада мъртва. Мъката от повторната загуба е още по-голяма. Орфей е готов да умре, за да последва единствената си любов – „Che farò senza Euridice? Dove andrò senza il mio ben?“. В този миг се появява Амур, пратеникът на боговете, с добрата вест: владетелите на Олимп са трогнати от безпределната любов на двамата млади, прощават на Орфей слабостта и са готови да му върнат Евридика.
В храма на Амур Орфей е довел своята любима. Всички пеят за силата на изкуството и любовта, които са способни да победят смъртта – „Trionfi Amore, е il mondo intero serva all impero“.
"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..
"Снежанка", опера в пролог и четири действия от Николай Римски-Корсаков
Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски. Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър. Действащи лица: В Пролога: • Пролетта-Красавица – мецосопран • Дядо Мраз – бас • Девойка-Снежанка – сопран • Леший (Горски дух) – тенор • Масленица (сламено..
"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски
Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..
"Кармен" от Жорж Бизе, опера в четири действия
Либрето: Анри Мейяк и Луи Халеви По едноименната новела на Проспер Мериме Световна премиера: 3 март 1875, Париж Българска премиера: 9 март 1912, София. Действащи лица: • Кармен, циганка – мецосопран • Дон Хозе, сержант – тенор • Ескамилио, тореадор – баритон • Данкайро, контрабандист – баритон • Ремендадо, контрабандист – тенор •..
"Пелеас и Мелизанда", опера от Клод Дебюси
Либрето: Морис Метерлинк Първо представление: 30 април 1902 година в Париж. Действащи лица: • Аркел, крал на Алемонда – бас • Женевиева, майка на Голо и Пелеас – алт • Голо, внук на Аркел – баритон или бас-баритон • Пелеас, по-малък внук на Аркел – тенор • Мелизанда, жена на Голо – сопран • Малкият Иньолд, син на Голо от първия брак –..
"Капулети и Монтеки" на Белини, опера в две действия, шест картини
Музика: Винченцо Белини Либрето: Феличе Романи Представена за първи път: 11 март 1830 година в Милано. Действащи лица: • Тебалдо – годеник на Жулиета (тенор) • Капелио – предводител на Капулети и баща на Жулиета (бас) • Лоренцо – лекар и васал на Капулети (тенор) • Ромео – предводител на Монтеки (мецосопран) • Жулиета – дъщеря на Капелио..
"Палячи" от Руджеро Леонкавало, музикална драма в две действия и пролог
Музика и либрето: Руджеро Леонкавало Световна премиера: 21 май 1892 г., Милано Действащи лица: • Канио, собственик на трупа пътуващи артисти (Палячо) – тенор • Неда, негова жена (Коломбина) – сопран • Тонио, артист от трупата (Тадео) – баритон • Бепо, артист от трупата (Арлекин) – тенор • Силвио, млад селянин – баритон • Селянин – бас..
Дъжд
Превалявания
