Съдържание на:

„Рейнско злато”, пролог в четири сцени – тетралогията „Пръстенът на нибелунга” на Рихард Вагнер

Снимка: Wikimedia
Музика: Рихард Вагнер
Либрето: Рихард Вагнер
Първо представление: на 13 август 1876 година под диригентството на Ханс Рихтер в построения от баварския крал Лудвиг ІІ Вагнеров театър

Действащи лица
• Богове
: Вотан – бас, Донер – баритон, Фро – тенор, Логе – тенор;
• Нибелунги: Алберих – баритон, Миме – тенор;
• Великани: Фазолт – баритон, Фафнер – бас;
• Богини: Фрика – мецосопран, Фрайа – сопран, Ерда – алт;
• Дъщери на Рейн: Воглинда – сопран, Велгунда – сопран, Флосхилда – мецосопран.

Действието се развива в дълбочините на Рейн, във високите планини край Рейн и в подземното царство на нибелунгите в приказно време.

Първа сцена
На дъното на реката дъщерите на Рейн Воглинда, Велгунда и Флосхилда си играят. На тях е поверено златното съкровище на Рейн, което притежава вълшебна сила – власт над света. Русалките не забелязват, че са следени от злобното джудже Алберих, което се опитва да ги прелъсти. Веселите девойки го отблъскват с подигравки. Неочакван слънчев лъч огрява златото, непредпазливите девойки му разкриват тайната – който придобие съкровището ще властва над света, но трябва да се откаже завинаги от любовта. Жадуващият за власт Алберих, без да се колебае, се отрича от любовта и грабва златото. Той е разбрал от лекомислените русалки, че от златото трябва да се изкове вълшебен пръстен. Двамата братя нибелунгите Алберих и Миме се славят като добри ковачи. Алберих със злобен смях побягва към подземното царство. В настъпилата тъмнина се чува само горчивият плач на дъщерите на Рейн.

Втора сцена
В местност, обкръжена от остри върхове, спят върховният бог Вотан и неговата жена Фрика. Първите слънчеви лъчи ги събуждат и те с възхищение виждат чудния замък Валхала, построен за тях само за една нощ от великаните Фафнер и Фазолт. За награда Вотан им е обещал сестрата на Фрика - богинята на младостта Фрайа. Единият от великаните иска Фрайа за своя жена, а другият мечтае за вечна младост. Вотан, размислил, им предлага да си изберат друго възнаграждение, но великаните оказват. Идва богът на огъня Лога и съобщава страшната вест – джуджето Алберих е откраднало златото на Рейн и вече е изковало пръстен, който му дарява власт над света. Великаните са съгласни да върнат на боговете съкровищата на нибелунгите, но искат за залог и Фрайа. Грабват богинята и избягват. Боговете веднага започват да стареят. Без Фрайа и нейните плодове те загубват вечната си младост. Вотан тръгва към подземното царство на нибелунгите, за да вземе златото и пръстена на Алберих и с тях да откупи Фрайа.

Трета сцена
В Нибелхайм – подземното царство на нибелунгите, Алберих бие брат си Миме, защото е изковал от рейнското злато вълшебен шлем и го е скрил от него. Този вълшебен шлем може да направи невидим притежателя си или да му придаде друг образ. Логе разпитва разплаканото джудже и разбира тайната на шлема. Връща се Алберих. Хитрият Логе се преструва, че не вярва в силата на шлема. Алберих се превръща първо в змей, после във жаба, която Вотан веднага настъпва. Логе успява да вземе шлема и когато Алберих възвръща първоначалния си образ, боговете веднага го връзват и отвеждат.

Четвърта сцена
Край замъка Валхала Вотан и Логе водят Алберих. Той ще спаси живота си, само ако предаде златото на Рейн. Нибелунгите го донасят. Вотан със сила отнема пръстена от ръката на Алберих. Джуджето изрича проклятие – нека този пръстен носи нещастие на всеки, който го притежава, освен на своя собственик. Великаните Фафнер и Фазолт довеждат Фрайа. Златото, което искат, трябва да покрие цялата Фрайа. Започват да редят късовете, но те достигат само до главата ѝ. Тогава Вотан слага отгоре и шлема, великаните искат и пръстена. Внезапно се появява богинята на земята Ерда, която предупреждава Вотан за действащото вече проклятие на Алберих. Вотан хвърля пръстена върху златото. Жадният за власт Фафнер убива брат си Фазолт, грабва златото и си отива. Боговете са потресени. Вотан ги утешава, че след връщането на Фрайа те отново са млади. Богът на гръмотевиците Донер събира облаците, започва страшен дъжд. След дъжда на небето се появява дъга, която се превръща в многоцветен мост. Отдалеч долитат само тъжните гласове на дъщерите на Рейн.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15