Първо действие
Старият Доктор Фауст работи в кабинета си през нощта. Мислите му са мрачни. Цял живот се е стремил да разгадае тайните на Всемира, но ето че вече е на преклонна възраст, а не е успял. В сумрака слънчев лъч известява настъпването на новия ден. Фауст решава да сложи край на живота си и посяга към чаша с отрова. В отчаянието си той проклина земята, мечтите и Бог. Появява се Мефистофел, който предлага на изплашения старец богатство, власт и слава. Но Фауст пожелава младост. Условието е: тук на земята Мефистофел да бъде покорен слуга на доктора, а в ада душата на Фауст ще принадлежи на дявола. Пред очите на колебаещия се сатаната представя чудно видение – прекрасната Маргарита. Старият учен подписва договора, изпива до дъно чашата, подадена му от Мефистофел, и се превръща в красив млад мъж.
Второ действие
Празничен ден на площада. Сред шумната тълпа от граждани и студенти са Валентин и сестра му Маргарита. Валентин е угрижен, защото трябва да замине на война и да остави сестра си съвсем сама. Приятелите Зибел и Вагнер му обещават да закрилят девойката. Появява се Мефистофел и привлича вниманието на всички. Непознатият предсказва съдбата на Вагнер, а на Зибел казва, че всяко цвете, откъснато от ръката, му веднага ще повяхва. Неочаквано Мефистофел вдига тост в чест на Маргарита. Валентин изважда шпагата си, но тя се счупва в ръцете му. Младежите са поразени – пред тях е истински демон. С шпагите си те правят кръстен знак и Мефистофел е принуден да се оттегли. В това време Фауст копнее за среща с Маргарита. Той се опитва да заговори красивата девойка, но тя отклонява ухажването му. Фауст е очарован, но и огорчен. Маргарита го е отхвърлила. Мефистофел обещава да помогне.
Трето действие
Пред дома на Маргарита e дошъл Зибел с букет цветя, които да подари на своята любима, но те увяхват в ръцете му. Това е проклятието на Мефистофел. Зибел потапя ръцете си в светена вода и бързо откъсва свежи цветя. Оставя ги на прага и си отива. В градината са и Фауст и Мефистофел, които също оставят подарък за Маргарита – елегантно ковчеже със скъпоценни украшения. Девойката излиза да полее цветята. Тя е развълнувана от срещата с непознатия младеж. Забелязала букета на Зибел, Маргарита е привлечена и от тайнственото ковчеже. Тя не може да устои на скъпия подарък и се любува на отражението си в малкото огледалце на дъното на ковчежето. В градината идва Марта. Съседката е уверена, че подаръкът е от тайнствения непознат. В потвърждение на думите ѝ се появяват Фауст и Мефистофел. Демонът носи на Марта лошата вест, че мъжът ѝ е починал, но веднага след това започва да я ухажва. Лекомислената кокетка се отправя на разходка с Мефистофел, а Фауст и Маргарита най-накрая остават сами. Докторът пламенно говори на девойката за любовта си, докато тя къса едно по едно листенцата на малка маргаритка и повтаря: "Обича ме, не ме обича...", докато не завърши с: "Обича ме!". Все пак Маргарита устоява на опитите му да я съблазни и влиза в дома си. Мефистофел убеждава Фауст да остане и когато Маргарита се появява на прозореца, с поредна демонична маневра го издига до балкона й. След миг Маргарита е в прегръдките на Фауст.
Четвърто действие
Любовта на Маргарита ѝ е донесла само страдания. Целият град се надсмива над бременното момиче, изоставено от Фауст. Само Зибел й е останал верен. В божия храм Маргарита се опитва да намери утеха, но вместо това чува страшните думи на Мефистофел: „От небето си отхвърлена, на ада ще се предадеш”.
Валентин се връща от бойното поле, щастлив, че скоро ще види най-близките си хора и радостно бърза към дома си. Зибел е смутен и го моли да бъде добър с Маргарита. В този момент идват Фауст и Мефистофел. Надсмивайки се над чувствата и угризенията на доктора, Мефистофел пее саркастична серенада пред дома на Маргарита. Вбесен, Валентин излиза с извадена шпага. Съблазнителят на сестра му трябва да бъде наказан. Но в този дуел Фауст е защитен от демоничната сила на Дявола. Схватката е кратка, Фауст пронизва смъртоносно Валентин. Братът не може да прости на сестра си "падението". Той я проклина и ѝ предсказва позорна смърт.
Пето действие
В глухо и скалисто място на планината Брокен са се събрали вещици и духове, за да отпразнуват Валпургиевата нощ. Видът им плаши Фауст. Мефистофел за миг променя обстановката. В разкошна зала докторът се оказва на богата трапеза в компанията на прочути развратници и куртизанки от минали векове. Но тъкмо отпива от чашата с вино, пред него се явява нежният образ на Маргарита, но с кървава следа на шията. Фауст отново изгубва покой и избягва от Мефистофел.
В последната картина Маргарита е затворена в тъмница, защото след като е родила детето на Фауст, е изгубила разсъдъка си и е умъртвила новороденото. Сега я очаква смъртно наказание. В тъмнината се прокрадват Фауст и Мефистофел. Девойката може да бъде спасена, ако ги последва преди изгрев слънце. Чувайки гласа на любимия, Маргарита идва на себе си. Тя припомня на Фауст най-хубавите им мигове заедно, но после среща демоничния поглед на Мефистофел и уплашена, отказва да ги последва. Към небесните ангели Маргарита отправя гореща молба за спасение на душата си и отблъсва Фауст. "Тя е проклета" – казва Мефистофел, но гласовете на ангелите са по-силни: "Спасена е!". С настъпването на деня демоничната сила на Дявола отслабва и Мефистофел изчезва. Маргарита е мъртва.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..