Музика: Винченцо Белини
Либрето: Феличе Романи по едноименната трагедия на Анри Суме
Първо изпълнение: 26 декември 1831 г., Ла Скала, Милано
Първо изпълнение в България: 23 май 1972 г., Варна
Действащи лица:
• Норма – сопран
• Адалджиза – мецосопран
• Оровезо – бас
• Полионе – тенор
• Клотилда – сопран
• Флавио – тенор
Място на действието: около 100 г. п. Хр. в Галия, провинция на Римската империя
Първо действие
Първа картина
На поляна в свещената гора на друидите върховният жрец Оровезо моли боговете да отмъстят на римляните, които са поробили родината му Галия. Дъщерята на Оровезо, Норма е нарушила свещения си обет на жрица в храма и тайно се е омъжила за римския проконсул Северио Полионе. Те имат две деца, но Полионе се е влюбил в младата жрица Адалджиза. Той признава това пред своя приятел Флавио и споделя предчувствието, че тази любов ще го доведе до гибел. Настава час за молитва и Норма се приближава, обкръжена от друиди. След молитвата пред свещения дъб Норма произнася пророчески думи – Рим ще загине заради собствената си слабост и храбростта на галските воини. Норма отпраща събралия се народ и остава сама, за да помоли боговете за тяхната благословия. Излиза успокоена, след което при дъба пристига Адалджиза. Тя е измъчвана от угризения за своята любов към Полионе и също иска да се помоли. След малко идва и нейният възлюбен, девойката не устоява на чувствата си и се хвърля в обятията му.
Втората картина ни пренася в дома на Норма. Тя е сама и е разбрала, че нейният съпруг Полионе вече не я обича. Досетила се е, че зад това се крие друга жена, но още не подозира коя може да бъде. Идва Адалджиза, която признава пред главната жрица, че се е влюбила в женен мъж и моли да бъде освободена от жреческия ѝ обет. В този момент влиза Полионе и от смущението му, Норма разбира, че Адалджиза е нейната съперница и силно се разгневява. Засрамена и разкаяна Адалжиза дава дума, че ще се откаже от любовта си към Полионе.
Второ действие
Трета картина
Отново сме в жилището на Норма, която в силното си отчаяние решава да убие двете си деца и да сложи край на живота си. Все пак майчината любов надделява над желанието за мъст и тя моли своята приятелка Клотилда да изведе децата навън и през това време извиква Адалджиза. Норма иска тя да се грижи за децата като за свои, след като се омъжи за Полионе. Адалджиза отново заявява, че се отрича от любовта си.
Четвъртата картина ни връща в свещената гора на друидите
Галите се бунтуват и настояват Оровезо да ги поведе срещу римляните, но главният жрец казва, че боговете не искат война. Норма призовава народа да се преструва на покорен, за да се подготви за решителната битка със завоевателите. Освен това така тя ще спечели време, за да разбере дали Адалджиза ще спази обещанието си да се откаже от Полионе. Но двамата влюбени пак са се срещали, девойката отново не е устояла на чувствата си и този път е решила да се откаже от обета си на жрица. Норма е разгневена и удря три пъти със свещения меч на друидите в бронзовия щит. Войната срещу римляните е обявена.
Въоръжените гали и друиди подемат военна песен и в същото време в храма на друидите е намерен чужд човек. Заловеният е Полионе, който е смятал да отвлече жрицата Адалджиза. Осквернителят на храма трябва да умре. Норма нарежда да я оставят насаме с Полионе. Заявява му, че ще изпрати на кладата Адалджиза заради нарушената клетва на жрица. Полионе я моли да я пощади, но Норма решително отказва. Заповядва друидите да подготвят кладата, на която ще бъде изгорен не само осквернителят на храма, но и жрицата, нарушила свещения обет и опетнила честта на Галия. Всички очакват да чуят името на Адалджиза, но Норма изрича своето. Полионе е поразен. Едва сега разбира силата на любовта ѝ. Гордо и величествено Норма се изкачва към кладата. Любовта на римлянина към жрицата на галите пламва отново и той смело застава на кладата до своята вярна съпруга.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..