Предложението на комисията, което на практика предлага бюджетът на ЕС до 2020 година да остане на равнището на следващата година, на 2013, среща отпор в поне 5 - 6 държави, но те са големи и те са от тези, които най-много пълнят европейския бюджет. Най-остра е позицията на Великобритания. Проблемът е в Швеция, Холандия, Дания, Германия, които искат значително, намаление.
Това каза в "Евранет" по "Хоризонт" Ивайло Калфин, който е евродепутат, заместник-председател на комисията по бюджетни въпроси в европарламента и докладчик на Европейския парламент по следващата бюджетна рамка.
България участва за първи път като пълноправна страна членка в преговорите, но имаме известен опит, напомни Калфин:
При предния бюджет участвахме без право на глас. В момента Хърватска е така. Ние имахме подписан договор, участвахме във всички преговори, разговори, но нямахме глас. За България е важното първо да имаме достъп до достатъчно средства и второ тези средства да могат да отидат в области, които действително ще ни подпомогнат, ще подпомогнат икономическия растеж и ще подпомогнат създаването на работни места. За мен качеството на разходите е не по-малко важно от количеството средства, които взимаме от Европейския съюз. По принцип е безспорно, че най-бедните региони би трябвало да получават най-много от кохезионната политика, но в същото време с известно намаление на сегашната сума за кохезионна политика тя се натоварва с много повече цели. Включително достъп до кохезионните средства имат и тези региони, които са почти на равнището на средните европейски равнища, които в момента не получават пари, това са точно тези преходни региони. В нея допълнително трябва да се отделят средства за големи европейски инфраструктури. Вкарват се редица условности, което означава, че по принцип по политика за сближаване в България би получавала, а това са най-големите средства, които получаваме. Евентуално мисля горе-долу колкото сегашните средства, но достъпът до тези пари ще бъде много по-труден и много по-конкурентен - с проекти, за голяма част от които ще се конкурираме с цяла Европа на практика. Ние в момента имаме проблем да похарчим пари, които са нарочени за България и в които не се конкурираме.
Според Калфин Министерството на финансите все още не е оповестило сумата по кохезионния фонд, която България иска да усвои за следващия програмен период 2014 - 2020 година:
Непрекъснато се опитвам да разбера позицията на правителството. Докладчик съм за Европейския парламент, но съм избран в България за евродепутат. Не бих казал, че няма позиция, има позиция, но тя е доста частична според мен. Нямаме пълна позиция по всички елементи на бюджета, а те са изключително много. Това на практика означава политиките и парите, които ще ги финансират през следващите 7 години. Аз не съм видял още изчислението от Министерство на финансите при така предложеното от комисията и сега от кипърското председателство колко бихме получили за политика за сближаването. Срещам се непрекъснато с министри на финанси, по европейски въпроси от страни членки. Те идват с точните числа и казват - ето, по това предложение за нашата страна получаваме толкова, това не ни устройва, защото еди-какво си. Аз все още не мога да намеря числата в България. За нас има няколко основни елемента, които трябва да следваме - да получим възможно повече достъп до средства и с възможно по-малко ограничения и да ги насочим към проекти, които действително подпомагат страната. Ще дам пример как не трябва да се прави. Пренасочи правителството половин млрд. евро, милиард лева, от изграждане на водопроводни системи към закупуване на автобуси в София. Сигурно на софиянци ще ни е приятно да се повозим на нови автобуси 4-5 години, след това ще ги изхвърлим, а за сметка на това няма да се направят инвестиции, които ще са поне за 50 години напред в добро водоснабдяване на няколко селища поне в България. Това е пример как се харчат пари без да има ефект от тях.
Относно заканата на Европейската комисия за извънреден доклад във връзка със съмненията по отношение на новия конституционен съдия Венета Марковска, Калфин заяви:
Мисля, че напоследък подминаваме с много малко внимание доста предупреждения от Комисията, включително писмото на Нели Крус, свързано с медиите. Това, което искаше Нели Крус е да изпълни ангажимента си министър-председателят и тя казва, че ще настоява за това нещо - да се промени законодателството и примерно да се изясни напълно собствеността върху медиите в България. Аз не виждам никаква реакция на това нещо. Предупредиха ни за избора на Висш съдебен съвет и за процедурите по него. Знаете там също какви драми бяха и как ставаха на тъмно много неща. Да, това се пусна една процедура, по интернет можеше да се гледа, но съмненията за договореност и липса на най-добрите, на критерии за най-добрите ги няма. За Конституционния съд - по същия начин. Това се трупа в едно мнение за България. България, онзи ден писа един ваш колега, че ние като че ли сме извън Европейския съюз. На нас непрекъснато ни правят забележки по един куп неща, които трябва отдавна да сме забравили вече.
Според Калфин България не печели от втвърдяването на тона по отношение на Македония:
Мисля, че България в дългосрочен план не печели от тази позиция. Тя е такава патриотарска позиция, която сигурно помпа самочувствието на някои хора, но не помага на държавата ни. От България се очаква да бъде лидер в региона, да дава пример, да помага на всички страни да се движат напред. Да, Македония се държи по начин, който не е приемлив, но от България най-лошият сигнал, който може да дойде, е да кажем: "Ами добре, тогава вие няма да водите преговори." Ако се водят преговори с Македония, ще имаме много повече инструменти да настояваме за това, за което трябва да настояваме. Аз мога да разбера външния министър, че донякъде беше по-остър, но по никой начин не мога да разбера президента, от когото се предполага да е действително лидер, да е обединител, който даде оценка, че Македония не е готова. Похвалиха го в някои вестници и оттук нататък той си отряза всякаква възможност действително да бъде водач в региона. От него се очаква да покажем какво можем да направим с една съседна страна, къде са добрите страни. Ние нямаме само лоши страни в отношенията с Македония.
Интервюто на Б. Борисова с Ив. Калфин можете да чуете в звуковия файл.
