Песента „Забравена любов” на Кристиян Бояджиев, по стихове на Георги Константинов, изпълнена от Георги Денков, бе отличена с трета награда на тазгодишното издание на националния музикален фестивал „Златният Арлекин 2010”, който се проведе в Плевен на 5 и 6 ноември.
Конкуренцията беше очаквано силна - отпаднаха известни автори и изпълнители, явили се за участие в двете конкурсни категории - за нова българска песен и за млад изпълнител.
След официалната церемония нашият колега, композиторът Кристиян Бояджиев, сподели удовлетворението си от надпреварата и благодари на приятелите си, участвали в споделения успех:
за Георги Константинов
До поезията на Георги Константинов се докоснах отдавна и си позволих да направя песни по нея още преди трийсет години. Мелодията по неговите стихове някак сама идваше, сякаш извираше от тях. Това трудно може да се обясни, ако изобщо може да бъде обяснено.
Всъщност, погледнато професионално, върху всеки стих може да бъде измислена мелодия. Но ме вълнува повече пътят на появата на една песен, когато сякаш всичко става от само себе си. Хармонията, ритмиката, мелодията идват и се подреждат сами. Едното можем да наречем математика, а другото е нещо магическо. Без да забравяме, че в математиката се съдържа магически елемент…
Имал съм щастието да създам по стихове на Георги Константинов песни, които станаха популярни, разпознаваеми и различни от традиционната линия: „Електронното куче” с вокална група „Трик”, „Все още” с Орлин Горанов и „ФСБ”, „Стадион” с Милена, „Гъливер” със „Спринт”, „Преходно време” с група „Асоциация”. През годините това сътрудничество с големия поет се превърна не в приятелство, а в другарство, на което много държа.
за Георги Денков
С Георги Денков се запознах малко преди да запиша първата си песен. Свързват ни куп преживявания у нас, а и по света. Имаме пресечни точки във вкусовете в музикалната област, общи разбирания за част от нещата в живота, а пристрастието му към Джеймс Тейлър направо ме удиви. Няма човек на света, който така детайлно да познава песните на Джеймс Тейлър, обявен в САЩ за национално богатство. Двамата имат и физическа прилика!
Представих си, че Георги Денков най-добре би изпял песента „Забравена любов” в конкурс като „Златният Арлекин”, без да съм присъствал на предишните издания. Мисля,че направи жест, като прие поканата, защото по-късно разбрах, че възнамерява да участва със собствена песен, която вероятно най-добре би изпълнил сам, но регламентът на фестивала не допуска изпълнител да представи повече от една песен. Никога не съм имал съмнение за онова, което правим заедно.
за Михаил Йончев
Откакто създадохме нашия тандем „КриМи”, почти всички мои участия като автор в конкурси за песни са били в сътрудничество с Михаил Йончев. Има две изключения - на „Златния Орфей” през 1992 и 1999 година. Тогава бяхме съперници: Мишо участваше като автор на текст на песни, които не сме правили заедно. Единият път през 1999 година получих награда на Съюза на българските композитори, а през 1992 - получих „Златен Орфей”. Първи за мен.
За пръв път голямата награда „Златният Орфей” за песен бе присъдена на баща ми, композитора Атанас Бояджиев през 1969 година. Аз имах възможност да получа два пъти статуетката. Втория път - през 1996, спечелихме „Златен Орфей” с Михаил Йончев за „Не го прави отново”.
Всъщност, Михаил Йончев има връзка с песента „Забравена любов”, която е повод за разговора ни. Той ми показа стихотворението на Георги Константинов, а аз си мислех, че съм чел всичките му стихове… Малко по-късно, когато Мишо чу мелодията, която ми е хрумнала, даде идеята, че е необходима още някаква музикална част между припева и куплетите. Цяла година тази „малка част” така и не идваше, докато в края на лятото, една вечер в Созопол, не ми проблесна нещо, което светкавично записах на салфетката пред мен. Онова, от което се нуждаеше песента, се появи. А иначе, от самото начало, когато ми хрумна музиката на „Забравена любов”, при този толкова мъжки текст на Георги Константинов, бях сигурен, че в нея трябва да има и женски глас. Да напомня за мечта, копнеж, спомен от бъдещето.
за Жени Александрова
На Иван (Лечев) жена му. Хубавата дама, добрата фея, „La belle dame”, както бях написал върху нотния лист. Звукозаписът на „Забравена любов” е направен в студиото на Иван Лечев, с дейното му участие като китарист, тонрежисьор с усет и рефлекс на продуцент и… малко активност от моя страна. Благодарен съм, че Иван се отзова светкавично на молбата ми да запишем песента с него, в неговото студио, при огромната му професионална заетост и работни ангажименти, включително сериозните репетиции, които току-що беше започнал с колегите си от „ФСБ” за концертите на формацията през декември. Свирейки с новата си китара „Gibson Sheryl Crow Signature”, когато стигна до надписа „La belle dame”, ме попита коя е тя.” Твоята дама”- отговорих - ако е разрешено…” „Жени?!- изненада се той - Още сега ще й се обадя, защото всеки ден репетира в театъра и трябва да си планира времето”.
за Даниела Кузманова
След като приключи конкурсната вечер, всеки се оттегли нанякъде. Ние, участниците – в приятно заведение зад плевенския театър; журито – в заседателната зала.
Час и половина по-късно се появи музикалният продуцент на фестивала, дама на „ФСБ” - Даниела Кузманова и ми съобщи с неповторима интонация: „Няма да ти кажа резултатите!... Само, че се обади на твоя певец Георги Денков да си смени блу джинса и непременно да се появи с официален панталон утре вечер!..”
