Магична рецепта за щастие няма и аржентинският психотерапевт и разказвач Хорхе Букай. Но той знае притча, която хем гони нещастието, хем деликатно подсеща, че е много важно да сме наясно колко струваме?...
Не зная кое от всички качества на този талантлив и ведър аржентинец накара иначе недоверчивите българските читатели да го допуснат в сърцето си. Но е факт една любов от пръв читателски поглед. Срещите им започнаха с „Нека ти разкажа”, „Приказки за размисъл” и „Писма до Клаудия”… И по един необясним начин всеки, прочел дори една от книгите му, го разпозна като свой, а пък да не говорим за успелите да разменят две-три думи с него.
Хорхе Букай беше тук през юни 2010. Тогава сподели с нас как „Да се обичаме с отворени очи?” и ни остави цяла година за размисъл с„Трите въпроса”. Сега се връща при своите поклонници с една книга, чието заглавие звучи повече като покана за общуване: „Разказвай с мен”. Преводач на произведението е Ева Товтисова. А кой е Хорхе Букай и кои сме ние, българите в неговите очи, четете във фрагмент от предговора на изданието, адресиран специално към българските читатели:
„Авторът на тази книга винаги е твърдял, че историята му е повече от необичайна. Роден преди шейсет години в беден квартал на Буенос Айрес и потомък на имигранти, той израсна в дом, където всичко бе оскъдно, с изключение на любовта и книгите… Аз съм квартален лекар, превърнал се в психиатър. Аз съм психотерапевт и преподавател, който стана автор на 20-тина книги за размисъл, преведени на 25 езика в цял свят. Сигурен съм, че всеки, който чете тази кратка история на личния ми път, може да си представи колко бях изненадан и поласкан при първото ми посещение в България през юни 2010. Тогава получих цялата обич и топлота на един народ, който дотогава ми бе почти напълно непознат. Той ме посрещна така, както никога никъде не са ме посрещали…”
