Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тъкмо на Хайдн, а не на някой меценат, Моцарт посвещава своите шест струнни квартета от 1782-1785. А ето какво споделя Хайдн през декември 1787 година: Колко неподражаеми са творбите на Моцарт, колко дълбоки, колко музикално интелигентни и колко изключително чувствителни! И мисълта, че този несравним Моцарт все още не е ангажиран от никой императорски или кралски двор, ме изпълва с гняв! Извинете ме, ако малко прекалявам, но толкова искрено обичам този човек… Нашата епоха, подобно на предшестващите, поставя Хайдн и Моцарт високо над техните съвременници… Все още остава открит спорът дали Моцарт е революционер и новатор. Диригентът Николаус Харнонкур смята, че не е нито едното, нито другото. Със сигурност Амадеус по нищо не прилича на революционер в музиката като Бетовен или Шьонберг, нито пък е експериментатор като Хайдн. Той се задоволява със структури, установени от предшествениците му. Но чрез оригиналността на своето вдъхновение претапя във висше качество всички познати схеми. Зачитането на формите при него се съчетава със смайваща свобода, закономерността – с постоянна промяна.
