Какво да очакваме от новия политически сезон след „голямото завръщане” на „ваканцуващите депутати”? Попитахме политолозите Иван Начев и Димитър Ганев.
Иван Начев:
Гореща най-вероятно ще е политическата есен не само заради това, което наблюдаваме днес. Протестът започнал като протест срещу монополите, олигархията и куп други такива неща, от които ние всички сме се възмущавали, се изроди в нещо съвсем различно. Очевидно много трудно ще се работи в този парламент заради противоречията. От една страна протестиращите искат промяна и парламенът да работи, от друга страна те пречат на работата на парламента, а искат и оставка?! Другото, което наблюдаваме е връхната точка на политическото лицемерие в този политически сезон. Вчера ГЕРБ, който гласува точно този Избирателен кодекс и твърдеше, че той е най-идеалният, защото се възползва по най-безобразен начин от него, вчера обвини всички, че са манипулирали изборите. Тогава ГЕРБ се държеше абсолютно безобразно и дори отговаряше на медийните въпроси на които иска. Та политическото лицемерие от вчера е, както каза г-н Борисов, дайте да се съберем всички и да свалим това правителство, за да проведем избори по нашия си Избирателен кодекс, от който всички са недоволни.
Димитър Ганев:
Днешният ден е много важен. Той ще даде атмосферата на целия политически сезон: „Имам предвид организирането и на контрапротести. Преминали сме вече в нова фаза. В първите два месеца от управлението на този кабинет, протестът беше в силна дефанзивна позиция. Промяната настъпи в средата на август при актуализацията на бюджета. Тогава видяхме контраофанзива от страна на управляващото мнозинство. Вече и ГЕРБ започна да се организира партийно. И този протест, който беше срещу всички партии, срещу статуквото, вече става почти чисто партиен. Партиите вече си организират протестиращите. Официално ГЕРБ, Реформаторският блок и Движение „България на гражданите” заявиха днес участие в протестите, но без развяване на партийните им знамена,т.е. инкогнито. Тази нова политическа фаза ще отблъсне голяма част от протестиращите през юни и юли. Те бяха и срещу ГЕРБ, не само срещу сегашното правителство. Рисково е протестиращите да удържат и възприемат тази нова чисто политическа форма на протест. Макар че е редно да споменем, че контрапротестите също бяха партийно организирани от БСП. Сега две организирани групи от едната и другата страна ще се броят всеки ден, а политиците им ще се надвикват кой е по-силен.
Това безспорно ще се случи, но дали е толкова страшно протестиращите да получат политическа подкрепа?
Иван Начев:
Според мен протестът отдавна се политизира. В началото той беше спонтанен, чуваха се много разнопосочни послания и в един момент той стана много организиран. Като политолог, когато има организация, аз започвам да се съмнявам в спонтанността. Сега обаче можем да разделим протестиращите на три. Една група на действително спонтанно протестиращи, втора група със съмнително идеална организация и третата са преднамерено агресивните, за да предизвикат сблъсъци и намеса на полицията. Странното е, че спонтанността винаги е водена от една група хора и лицата на тази спонтанност се повтарят много често. Основният проблем не е в политическата подкрепа, нея трябва да я има. Важното е от къде идва тази подкрепа. Ако тя идва от ГЕРБ, чието място е в парламента, тази партия трябва да е осъзнала своята роля, че е избрана да работи като единствена опозиционна партия за политическия интерес на хората си вътре в парламента. Трябва да стане ясно какво искаме като протестираме. Искаме промяна в изборния закон казват хората. ГЕРБ обаче вчера извика: „Дайте да смъкнем сега това правителство!” Това означава, че те не искат промяна. Правилата ще са същите, партиите почти същите, няма да има нито една партия с мнозинство, пак коалиционно правителство, пак задкулисни договорки и пр. Въпросът е за отговорността на тези в парламента. Като искаме да има чуваемост, трябва да се слушат и двете страни в диалога, ако има такъв. Протестиращите отказват срещи с управляващите и премиера. Те искат да се постигне консенсус по определени за държавата приоритети, а Борисов казва „Никакъв консенсус!”. Няма как да постигнем каквото и да било съгласие в бъдеще при положение, че ние в момента се намира в ситуация близка до 90-те години.
Обществото е силно противопоставено, разделено и всички продължават да го противопоставят.
Днес БСП предлага парламентарно представените партии да се обединят около няколко приоритета в декларация. Борисов отказа без изобщо да е запознат със съдържанието на декларацията, която БСП предложи да бъде обсъдена и допълнена в парламента преди приемането й. Да не би ГЕРБ да се плашат че ще дадат допълнително поле за изява на кабинета и ще го легитимират?
Димитър Ганев:
Съвършено логичен ми се вижда този отказ на ГЕРБ. Точката на отношенията между БСП и ГЕРБ, между управляващи и опозиция е на толкова ниско ниво, че не мога да си представя изобщо диалог. Борисов доста често си позволяваше да говори за консенсус, но сега логично отказва, защото конфронтационния модел на ГЕРБ като цяло не е от вчера. Той е от 2009 година, т.е. откакто Борисов пое властта. Борисов не направи нито един враг приятел, направи всички си приятели врагове. Мостовете, които бяха изгорени между основните политически сили през последните 3-4 години много трудно могат да се изградят само в рамките на няколко седмици и то само около някаква декларация за национални приоритети.
Иван Начев допълва:
Независимо от всичко, ние наблюдаваме в БСП една твърдост на политическия елит. Независимо от вътрешните проблеми, партията остава единна. Тази 120-годишна партия е култивирала елита си в малко по-различни условия. Срещу този елит се противопостави ГЕРБ с провинциален си елит, който трябваше да замести доказан национален политически елит на две партии. Само ДПС и БСП имат много ясна структура и програма за обучение на млади кадри, за да може да се представя като национално отговорен. Затова е реакцията срещу ГЕРБ. При елита на ГЕРБ не е така. Затова е логично да има протест. Също така логично е да си спомним, че Борисов с идването си на власт постави началото на разделението със самодоволното си изказване, че щом го е избрал народът, ще се случва това, което каже той! Сега не му е приятно, защото пада от високо. Аз мисля, че разделението е толкова дълбоко, че трудно ще го преодолеем.
Стоте дни на правителството Орешарски – коментар на Димитър Ганев
Ако трябва да говорим за стоте дни на правителството, можем да откроим няколко успехи и няколко неуспехи. Успех за този кабинет е, че при тези небивало екстремни условия успя да издържи 100 дни. Успех е намаляването на цената на тока и динамичната законодателна инициатива в тази област. Повишаването на някои социални разходи са добри за едни и безотговорни за други. В неуспехите включвам кадровата политика, разрушила голяма част от доверието. Имам един по-широк поглед върху ситуацията, включваща два основни неуспеха. Политическата криза, в която навлязохме през месец февруари не можа да се разреши след тези избори и идването на това правителство. Това повлия на всички. Освен това общественото напрежение продължава да е с много висок градус. Т.е. това правителство не успя да тушира тези силни обществени настроения, които имаше още преди съставянето му. То дори настрои нови социални групи срещу себе си. Имаше нов протестен импулс. Вторият сериозен неуспех е, че тръгнало с много ниска социална база, поради ниската избирателна активност, правителството отначало търсеше разширяване на тази социална база чрез срещи с извънпарламентарни конфигурации, включвайки не чисто партийни фигури за министри и пр., но това не помогна и опитите бяха преустановени. Правителството всъщност така намали социалната си база. Фактически под милион и половина избиратели са гласували за този кабинет и при създадена ситуация е много трудно да се управлява. А иначе предизвикателствата пред самия кабинет са много. Задвижването на икономиката може да стане само с непопулярни реформи, а доверието е недостатъчно за да може правителство да направи това.
