Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Милена Димова: Къде премина твоето детство?
Минчо Казанджиев: Моят корен е от Балкана, роден съм в село Терзийско. Винаги, когато пътувам към родния си край ми е много приятно, защото наистина се връщам към най-истинските дни от своя живот – към детството, към чистото приятелство. Там остава и спомена за най-хубавите моменти, които съм изживял със своите родители.
Милена Димова: На какво ти ухае детството?
Минчо Казанджиев: Ухае ми на искреност и чистота, нещо, което напоследък все повече липсва на българина по обясними причини. Затова към детството си се завръщам с чувство на умиление.
Милена Димова: Казват, че децата се раждат чисти и безгрешни. Кое кара някои от тях като възрастни да загубят искреността си, да лъжат, да са безчестни?
Минчо Казанджиев: Може би не сме безгрешни и като деца, но аз го казвам в онзи смисъл на палавост и беладжийство. Големи поразии правех като дете в желанието си да изпъкна пред приятелчетата. В зрелия живот, когато оставим детството далеч зад себе си, грешките прерастват в нещо друго по много причини. Самият живот понякога налага това, но основно промяната идва от характера и възпитанието на човека. Затова казвам, че обичам искреността, защото тя бележи моето детство. Майка ми и баща ми бяха такива хора, а аз се учех от примера им. Те ме учеха да казвам истината в очите и макар сега да осъзнавам, че не винаги се е случвало, стараел съм се да е така. А иначе друг голям пример и човек за подражание в детските ми години беше моят дядо, който много обичах. Той беше възпитан, дипломатичен, учен човек, избиран е в онези години дори за народен представител. Когато аз бях дете, той вече беше болен от паркинсон в много тежка форма и не успяхме да бъдем заедно повече години, но бях едва петгодишен, когато дядо ме научи и да чета, и да смятам. Как го е направил, дали под формата на игра и забавление вече не помня, но възпита у мен в детството любов към книгите. Чувствах го не само като свой роднина, но и като най-добър приятел. Дядо предаде този опит на баща ми, баща ми на мен, а аз на своите деца, да сме и приятели.
