Час по-скоро България трябва да преоцени тази система, да се направи анализ на енергийната бедност. Домакинствата, които харчат над 10-12% от бюджета си за енергия, трябва да получават енергийна подкрепа. Едва тогава нещата могат да бъдат балансирани.
Проф. Петков обясни още: Това, което ние написахме и поискахме да знаем, получи обяснение от министъра на финансите Румен Порожанов, г-н Ананиев и другите присъстващи лица от Министерството на финансите, но се очерта доста сериозно разминаване между мненията и предложенията на експертите от една страна и това, което Министерството, респективно правителството е решило и ще стане факт след 24 часа. Предстои радикално прекрояване на бюджета, ако това, което получихме като варианти и което беше представено от министъра, влезе в сила, т.е. ако няма някаква промяна утре след срещата със социалните партньори и се надявам това да се случи. Защо казвам, че няма да има леки корекции, а сериозно променен бюджет - за първи път от 2010-а г. дефицитът ще скочи много сериозно, надхвърля допустимата граница от 3%. За първи път от много години е предвидено да се вземе външен дълг в размер на 4,5 млрд. лв., при това без достатъчно да са обосновани всички мотиви, разчети и т.н., които бяха представени. Има още да се работи върху това. На трето място – нещо, което ми звучи парадоксално – сегашният кабинет критикува предишния за това, че е надценил приходите и увеличил разходите, явно под натиска на коалиционните партньори преди изборите, но в същото време се предлага увеличение на разходите до края на годината, само за 3 месеца, с 448 млн. лв. При това исканията на министерствата и ведомствата са били за над 1 млрд. лв. допълнително пари. Това няма как нито професионално, експертно, нито политически да бъде прието без сътресения.
Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика, големият проблем в момента е лошото здраве на публичните финанси и тази „разпусната“ фискална дисциплина:
Това, което се направи в края на миналата година, беше да се заложат едни нереалистични, много високи приходи в бюджета поради желанието на тогавашното правителство да се увеличат разходите. Новите разходи трябваше да се финансират отнякъде. Най-лесно беше да се заложат едни оптимистични приходи в бюджета, които още тогава беше ясно, че няма как да бъдат изпълнени. /…/ Няма откъде да се осигурят не само разписаните разходи в бюджета, но и едни други разходи за около 450 млн., които служебното правителство представи в последните няколко дни и които се оказва, че са поети като ангажименти, т.е. те са вече направени реално на документи. Това, което ние не виждаме, е едно желание от страна на служебното правителство, да не говорим за предишното, да се свият разходите и да се потърси някакъв начин поне малко да се намали този огромен дефицит, който се очертава до края на годината. Това, което трябва спешно да се направи, е да се потърсят възможности за отлагане, замразяване на разходи, въпреки краткото време до края на годината.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
