Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Социологът Деян Деянов от Института за критически и социални изследвания коментира в "Хоризонт до обед" дефицитите, които се проявиха в изборната системва: първо протестите срещу изборните правила и второ - големия брой недействителни бюлетини. И как биха се променили правилата на играта, ако дадем електорална тежест на недействителните бюлетини: За да има избори, значи трябва да има между какво да се избира. В политическия магазин сега няма продаваеми стоки. Сега имаме представители на олигархичните мрежи, как тогава избирателите да не се дразнят! Недействителните бюлетини и ниската избирателна активност са само симптомът на болестта. Много от бюлетините са преднамерено невалидни. Длъжни сме да изоставим ленивото си политическо и юридическо мислене, нямаме време. Преди да върнем доверието в институциите трябва да си върнем доверието в самите нас.
На въпрос как ще коментира предложението на Мая Манолова - една от вносителките и най-ревностните инициатори на промените в Изборния кодекс - първия в листата Александър Методиев, известен като Бат' Сали, да се откаже от мандата си и да влезе вторият в листата, за да не се дразнят кюстендилци социологът Деян Деянов каза:
Мая Манолова - напр. - е само участник в един политически маскарад - какъв е проблемът да се откажеш от маската, която сам си си сложил, при Манолова - от предложения от самия нея изборен кодекс? (При това изборен кодекс, който отново е машина за самоцензуриране - вследствие от немъзможността за явен отрицателен вот.) Дай да изоставим политкозметиката на Манолова.
Деянов сравни изборите с избора на дефицитни стоки в самото начало на прехода: Избори ли е имало? Може би толкова, колкото в магазините по време на Лукановата зима е имало избор на стоки. За да има избори трябва има между какво да се избира. В политическия магазин сега няма продаваеми стоки.
Според него няма как избирателите да не се дразнят когато: проблемът на представителната демокрация - тъкмо сега - е, че имаме представителство не на избирателите, а на капиталите, следователно на олигархически мрежи. Социологът, който определя себе си не като електорален, а като критически социолог смята, че изборният кодекс не е легитимен (имам предвид това, което вече ти казах: че той е машина за самоцензуриране - гласуваш за някого, напр. за Татяна Дончева, за да гласуваш против някоя политическа сила, напр. против БСП, тъй като тя монополизира елвия избор; или не гласуваш, за да гласуваш срещу всички.
218 125 невалидни бюлетини в предсрочните избори на 5 октомври 2014г. които отбелязват драстично двойно нарастване на невалидните бюлетини от предишните избори от от 2,5% (2013) до 6,23% (2014) социологът обясни само като симптомът на болестта.
Тук се сещам за 1988-9 година, когато Живковата политика беше вече смъртноболна - по стените изведнъж се появиха графити като "Дърдоква", "Дестилиран възрожденец" и т.н. Само под социологически микроскоп се разбираше, че те са вик на политическото отчаяние, на омраза под маската на непукизъм. И сега е така: много от бюлетините са преднамерено невалидни, те са като стена, на която отчаяните, тези, които "мразят наистина без да им се плаща" драскат политически графити - "Шистаци", "Южен потоп" и още, и още... Това вече наистина си е "наказателен вот", а не като при червените запалянковци, които са се наговорили да си искат базите.
Проблемът е, че никой не анализира разликите в типовете невалиден вот.
На въпроса как да придобие тежест т.нар. "бял вот" - протестен вот с невалидни бюлетини, а опити в тази посака се мислят във Франция, Деянов разви няколко хипотетични модела:
Да кажем всеки избирател може да разполога с два вота, единият от които отрицателен, срещу една политическа сила; или пък с три - може да се добави вот срещу всички, или пък с любимия на френските политолози "бял вот" и т.н. Проблемът е вотът - стига избирателят да го иска - да бъде явен; и това не е "хейтърство": спотаената омраза е политически по-вредна от заявената. Това значи, че и демоскопията, и електоралната социология вече няма да са същите ...
Според класическите теории на "белия вот" той може да се използва като инструмент, който, в зависимост от процента гласували с бяла бюлетина "срещу всички" се "изяждат депутатски мандати" от парламентарната торта, къето означава и по-малко разходи за народното представителство и по-малко брой депутати. Това, според Деян Деянов може да бъде решено с промяна в конституционния текст от само един предлог: Чл. 63 от конституцията ще трябва да бъде редактиран, така че да се изискват не 240, а "до 240 запълнени депутатски стола" каза социологът и допълни:
Да кажем, че и за Герб, и за ДПС са гласували по 32%; само че 'против' Герб имаме 13%, а 'против' ДПС – 7% (и това може да се случи). Според формата на този изборен кодекс Герб ще има 19%, а ДПС – 25% от 240-те депутатски стола в Парламента; ако решим, може политическа сила, срещу която са гласували над 33% от избирателите, да бъде - така да се каже - остракизирана и да не влезе в парламентарната зала; може някои от депутатските столове да останат незапълнени ... можем да решим, че Парламентът е легитимен само ако 67% от депутатските столове са запълнени; и т. н.. Това несъмнено ще бъде драконовски избирателен кодекс, но може би има рискове, при които си заслужава дори той да бъде изпробван.
Тези рискове могат да бъдат систематизирани - като лиск например от засилване на авторитарно управление, фашизоидни водачи и.т.н. Но упражнението би си струвало, защото има шанс да възвърне изчезващото доверие в обществената регулация и в демокрацията.
Длъжни сме да изоставим ленивото си политическо и юридическо мислене - нямаме време. Преди да "върнем доверието в политическите институции" трябва да си върнем доверието в самите себе си, казва социологът Деян Деянов в интервю за Хоризонт и допълва, че по-разгърнатата му теоретична хипотеза ще излезе на страниците на уважавания вестник Култура в края на седмицата.
Цялото интервю на Ирина Недева с Деян Деянов по темата можете да чуете от звуковия файл.
