Кристина Стоянова за впечатленията си от българското кино днес
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кристина Стоянова си е извоювала уважението на киногилдията в Канада. Живее там от 25 години, има докторат от Университета Конкордия в Монреал. Преподавала е в някои от най-престижните канадски университети като York University и в University of Toronto, в University of Alberta, след което печели постоянното място на доцент по кинознание и медии към Университета Реджайна. Член е на асоциацията на кинокритиците в Квебек. Пише непрестанно - статии, изследвания (най-вече посветени на киното в Централна и Източна Европа), книги (най-пресният пример в това отношение е монографията за новото румънско кино, на която е съавтор). Често е канена да бъде член на жури на престижни форуми - като тези в Карлови Вари и Москва. За първи път обаче Кристина Стоянова е част от журито на български фестивал - и това се случи на "Златната роза" във Варна. Чуйтеизключително интересните ѝ разсъждения за родното кино - защо, за щастие, не го е намерила там, където е очаквала, кои са българските филми, които най-лесно биха "пътували" и преминавали граници и кои от тях тя би показала в Канада. Говорим си и за "преживяването Созопол" (отново по киноповод, разбира се), за безспорно по-добрите диалози в българското кино днес, за актьорското присъствие, за някои от безсмислените битки и за правилните въпроси. Защото според Кристина Стоянова българското кино най-после е излязло от периода на самосъжалението и търси своята вярна посока. Все по-успешно.
