...През 1948 година гостувах в Швеция... на тамошната филхармония. Трябваше да свиря моя „Трети концерт за пиано и оркестър“. Шведите много държат на външната изисканост, на строгото облекло. Дори по време на репетиции. Навън беше люта зима. Но като започнахме репетицията, на мен вече ми беше доста топло... И през почивката между втората и третата част на концерта смъкнах и пуловера... В същия момент стана отговорникът на оркестъра – един виолист и ми каза гласно пред всички: „Хер професор, аз ви моля да сложите край на събличането!“ Но аз не останах длъжен и веднага отговорих: „Слушайте, недейте забравя, че аз съм от Балканите. Българин съм и ние безспорно имаме по-гореща кръв от вас!“...
Музиката преди всичко не е, за да запълва времето на човека. Тя не е забавно средство. Тя е едно изкуство, което кара хората, както поезията, театъра, философията, да търсят задълбочаване в мисълта и в душата си, да се издигат духовно. Понякога ме питат: „Как създадохте това произведение?“ Това не може да се обясни с думи. Творецът, виждайки живота на другите, живеейки заедно с тях, е способен да го отрази в своите творения. Музиката е предназначена за всички. Но човек трябва да дорасне, за да я разбира. Музиката е велико изкуство. И е най-могъщото пропагандно средство на хуманността. Защото само музиката може да свързва всички хора без език и коментари. Но, разбира се, със съответните различни нюанси...
През 1921 година беше в Германия големият наш художник Щъркелов. Бяхме в Мюнхен с него и един наш приятел... това е един локал... и почнаха традиционните песни да се пеят. И запя, самата песен „Ние българи сме“ – тя е една народна песен, която направи силно впечатление по своята метрика, мелодичност. И ме питаха там: „Панчо бе, би ли могъл ти да направиш нещо от тази песен, да я пресъздадеш, да напишеш нещо?“ И след 8 месеца и нещо аз бях решил. Веднага я написвам моята рапсодия, която наричат „Вардар“ за цигулка и пиано.
