Уводен коментар на водещия Калин Манолов в предаването „Конструкция“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На пленум на висшето ръководство на управляващата комунистическа партия, провел се на 3 декември 1964 г., Тодор Живков предлага Народна република България да стане 16-та република на Съветския съюз. Участниците в пленума оценяват идеята на Живков като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” и горещо я подкрепят. На предишен пленум през юли 1963 г. Живков предварително е обосновал доброволния ни отказ от национален суверенитет така: „Суверенитетът народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
Никой от участниците в пленума не влезе в затвора за национално предателство. Нещо повече - половин век по-късно доста българи все още са готови да продадат родината си. В основата на тази готовност стои убеждението, че политиката и икономиката имат малко общо помежду си, и че което и да е политическо устройство може да бъде съчетано с което и да е икономическо.
Разпадът на Съветския съюз, който незаслужено минаваше за демократична държава, категорично опроверга това. Да си икономически свободен означава да можеш да решаваш как да използваш своите доходи; колко да харчиш за себе си и за какво; колко да спестяваш и под каква форма; колко да подаряваш и на кого. Означава да работиш каквото пожелаеш, да започнеш избран от самия теб бизнес, да купуваш и продаваш каквото на когото пожелаеш. И най-вече означава да притежаваш собственост и тя да бъде гарантирана и пазена от закона.
Икономическата свобода е жизненоважно средство за постигането на политическа свобода. Политическата свобода настъпва тогава и там, когато и където се заражда свободен пазар и се развиват капиталистически институции. Това важи не само за Холандия и Англия през ХVII век, но и за „Златната ера” на антична Гърция, и за зората на Римската империя. И това не е съвпадение. Възможни са ограничен брой комбинации между политически и икономически устройства. Централното планиране в икономиката изисква грубо погазване на личните свободи в политиката. Единствената икономическа организация, която пряко осигурява икономическа свобода, е свободният капитализъм. При него конкуренцията на пазара създава условия и за политическа свобода, тъй като отделя икономическата от политическата власт. Това позволява на икономиката да уравновеси политиката. Без подобно уравновесяване установяването на тоталитарен режим е само въпрос на време.
Капитализмът обаче е необходимо, но не достатъчно условие за политическа свобода. Съвсем възможно е да съжителстват икономическа система, основана на капиталистически принципи, и политическо устройство, което не гарантира или ограничава свободата.
По исторически причини най-често даваните у нас примери за подобно противоестествено съжителство са Русия и Турция. Но те се регионални, претендиращи за статута на световни, сили. По-близките до нашия мащаб примери са Унгария и Сингапур.
Пламен Орешарски май беше харесал Сингапур. През юли 2012 каза, че много от елементите на сингапурския модел са приложими в България и са в приоритетите на правителството. „Сингапурският модел“ наистина съчетава икономическото планиране със свободния пазар в т. нар. „държавен капитализъм“, и отхвърля идеята за ограничена държава. За да „стигнем сингапургците“ обаче трябва да приемем конфуцианството или будизма, годишният доход на всеки от нас да надхвърли 25 000 евро, заплатите на чиновниците драстично да се увеличат и да се върне смъртното наказание за корупция.
Унгарският модел, граден от 2010 г. насам от Виктор Орбан, като че ли е по-лесен за имитация. На 26 юли 2014 г. унгарският премиер каза в своя програмна реч: „Нещо може да бъде демократично и без да е либерално. Вероятно обществата, изградени върху либералния начин за организиране на държава, няма да бъдат в състояние да удържат конкурентността си в световен мащаб в следващите години и е много вероятно те да претърпят разочарования, освен ако не са в състояние да се реформират из основи“. Досега реформата из основи на Орбан включва: прекратени отношения на Унгария с МВФ, национализирано частно пенсионно осигуряване, монополизирана продажба на тютюневите изделия, сключен договор с Росатом за строеж на два атомни реактора и подкрепа на Южен поток. Някои неща и ние сме направили или сме на път да направим. За да „стигнем унгарците“, остава само да откажем регистрация на мюсюлманското вероизповедание в България, да забраним абортите, и да обявим лева за национална валута. И разбира се, управляващата партия да спечели две трети мнозинство в парламента, а Волен Сидеров да е най-малко вицепремиер.
