Той посочи положителните страни на законопроекта:
На първо място това, че образованието е посочено като национален приоритет./…/От друга страна по-високата автономия на институциите, които са в системата на училищното и предучилищното образование. Наред с това е важно включването на приобщаващото образование, защото това е много сериозен проблем. Деца със специални образователни потребности биват сегрегирани и сериозно дискриминирани, вместо да бъдат включени в нормалния училищен живот. Държа да отбележа, че е особено важно да се създаде сериозна подкрепа за учителите, защото каквото и да се заложи оттук насетне в закона, като конкретни текстове, преди да мине на второ четене, хората, които ще изпълняват всички тези разпоредби, са учителите.
Като сериозен проблем Емил Джасим посочи факта, че все още не се знае какви са стандартите, на които опира законопроектът.
Законопроектът предвижда промяна на структурите на образователния инспекторат и създаване на Национален инспекторат. Според програмния директор на Центъра за образователни инициативи това също е стъпка в правилната посока, но ако инспекторатът продължава да е част от Министерството на образованието и оценява работата му, не може да се очаква да я оцени лошо и да даде адекватни препоръки, коментира експертът.
Идеята за държавно финансиране за частните училища, която предизвика сериозни дебати при обсъждането на законопроекта в Народното събрание, според Емил Джасим не е сериозен проблем:
Не всички частни училища са такива, които генерират печалба. Така че, ако някое частно училище, например семеен образователен кооператив или училище, създадено от някаква благотворителна организация, има възможност да обучава и финансира голяма част от дейността, то не виждам никакъв проблем държавата да финансира и тях.
Като "страшно" определи Емил Джасим предложението езиковите гимназии да приемат и след 5-и клас, защото световната тенденция е профилирането да се изтегля във възможно по-горните курсове.
Още по темата можете да чуете в звуковия файл.
