Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Защо композитори и диригенти често прибягват до оркестрирането на майсторски струнни квартети? Може би защото квартетът така или иначе съдържа звучността на оркестъра, която само трябва да се разгърне... или просто са били заинтригувани от експеримента. Едва ли е толкова лесно да обясним явлението, но можем да се насладим на плодовете му. Младият Бърнстейн, още студент в Харвард, присъствал на концерт през 1936 година на Бостънския симфоничен оркестър под диригентството на Димитри Митропулос и чул оркестровата версия на Митропулос на 14-ия струнен квартет от Бетовен. Толкова бил впечатлен, че много по-късно изпълнил същата версия заедно със своя оркестрация на 16-ия бетовенов квартет. Единственият струнен квартет на Джузепе Верди е написан „между другото”, според признанията на самия Маестро. Докато чакал постановката на „Аида” в Неапол през пролетта на 1873 години, отложена поради заболяване на примадоната Тереза Щолц, композиторът съчинил творбата. Оркестрация на квартета на Верди прави по-късно диригентът Артуро Тосканини. През 1937 година Арнолд Шьонберг се захваща с оркестрацията на първия клавирен квинтет от Йоханес Брамс. Той записва и основанията за действията си: „Харесвам тази пиеса. Свири се рядко. Винаги се изпълнява зле, защото пианистът свири много силно и от струнните нищо не се чува. Искам веднъж да чуя добре всичко...” Шьонберг добавя още, че се е стремил стриктно да се придържа към стила на Брамс, който изучавал дълги години.
