Ако някой реши да определи дума-символ на българския преход, няма нужда много-много да мисли и да се чуди. Най-подходяща е думата „скрап”. Нарязахме за скрап няколкото подводници, които имахме. Риболовни кораби, които кръстосваха морета и океани, също бяха нарязани за скрап. Заводи и фабрики, отидоха за скрап, та се не видяха. И то не само машините в тях, а и арматурното желязо от халетата им. Капаци на улични шахти, железопътни релси, вагони и локомотиви… Абе, какво ли не се превърна в скрап!
Сега започна рязането и на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Същите онези блокове, които произвеждаха най-евтиния ток в Европа - себестойността му беше под един американски цент за киловатчас. Те можеха все още да си го произвеждат този евтин ток на воля, но ние ги спряхме, за да се харесаме на Европейския съюз. Е, харесахме му се, потупаха ни по рамото.
