Никакво ембарго за доставка на ракетите С- 300 нямаше. Ако внимателно погледнете указа на тогавашния президент Дмитрий Медведев от септември 2010 г. в него ясно е написано, че се забранява транспортирането по територията на Русия, а също така доставката по море и въздух и предаването на определени оръжейни системи на Иран. Ставаше дума не само за ракетите С- 300, а и за други оръжия. Това беше в известна степен в унисон с резолюцията на СС на ООН, която обаче не забраняваше износа за Иран на отбранителни системи, каквато е С-300 и би било неправилно да се говори за някакво ембарго. Сега този указ не беше отменен, а само променен в частта му за тези ракетни системи, които вече могат да бъдат доставени на Иран. Самата резолюция на СС на ООН не предвиждаше забрана на доставките на подобни оръжейни системи на Иран. За да разберем защо Русия взе подобно решение ще трябва да видим какъв беше контекстът на събитията по онова време. През 2010 година започна процес на влошаване на руско-иранските отношения и това до голяма степен ставаше по вина на Техеран. Президентът на ислямската република беше решил да окаже допълнителен натиск върху Русия в различни посоки, като например забрани на руски военен самолет да лети над Иран за участие във военно изложение. В дипломатически план също бяха предприети редица неприятелски действия и това създаде онзи фон, който беше благоприятен за приемането на указа, забраняващ оръжейните доставки. Затова не трябва да смятаме, че решението е било взето под натиск от страна на Запада. Може би не трябваше в указа да се включват и ракетите С- 300, но за това си има логично обяснение. Ако тогава Русия беше решила да достави на Иран тези зенитно-ракетни системи , то евентуален удар от страна на Израел срещу иранските ядрени обекти би бил твърде вероятен. За Израел тези системи наистина са критични, тъй като той не разполага с достатъчно самолети, които пряко да участват в нанасянето на удари- тези самолети са не повече от 30, а останалите осъществяват логистична подкрепа. Ако тогава на територията на Иран действително се бяха появили системи С- 300, ефективността при насяването израелски удар би била много ниска. Иран също има вина за това, че не получи тези руски ракетни системи. Техеран твърде дълго се пазареше за цената и търсеше възможност как да получи това оръжие по-евтино. Сега също има проблеми пред реализацията на сделката. В момента тези ракетни комплекси не се произвеждат. Ако сроковете да доставка са в края на годината е ясно, че до тогава те не могат да бъдат произведени. Ще трябва тези системи да се осигуряват от резервите на министерството на отбраната, но не е ясно дали могат да бъдат доставени пет дивизиона, за каквито ставаше дума в първоначалния договор. Другият вариант е тези ракети да бъдат снети от дежурство в Русия, което е неприемливо. Чуха се опасения, че Израел ще попречи ракетните комплексите да бъдат разположени в Иран. Подобно действие е малко вероятно, тъй като сега то няма как да бъда оправдано, а и самите ракети вероятно ще бъдат защитени от армейските системи за ПВО.
Вицепрезидентът на Академията по геополитически проблеми Константин Соколов вижда в решението на Русия да достави на Иран ракети С 300 знак, че Москва е готова да предприеме решителни действия на международната арена в момент на изострена враждебна пропаганда от страна на Запада.
Тези комплекси осигуряват преди всичко нанасянето на загуби на противника, които са неприемливи. Данните през последните години показват, че бойният дух на силите на НАТО не е особено висок. Те никак не обичат да понасят загуби и веднага спират да воюват. О системите С-300 са именно такъв вид оръжие, което осъществява задачите за възпиране, което действително може да предотврати сериозна военна операция срещу Иран. Разбира се това решение на Москва ще предизвика на Запад сериозно неодобрение. Там сега, против всякаква логига, с всички сили се води пропагандна битка и Русия се представя като враг и агресор. И това не се прави случайно. Военните сили на НАТО се придвижват все по-близо до нашите граници, свидетели сме също така как срещу нашата страна се води предвоенна пропаганда. И в този смисъл решението да се доставят ракети С 300 на Иран трябва да се възприема и като демонстрация на готовността на Русия да защитава своите интереси.
Според Владимир Иваненко от Института за стратегически изследвания, реакцията на Запада е предвидима и Русия не трябва да се съобразява с нея.
Струва ми се, че вече е дошъл моментът, когато на подобни негативни реакции не трябва да се обръща внимание защото е очевидно, че срещу Русия, грубо казано, е обявена война. Няма значение дали Русия ще достави на Иран тези ракети или не, защото в действителност тази антируска линия на поведение ще продължи да бъде следвана. Иран остана като оазис на стабилност и безопасност в региона и отношенията на Русия с тази страна винаги са имали стратегическа роля за обстановката в Близкия изток. В момента се води сериозна борба за влияние върху Иран. Руският президент Владимир Путин правилно отбеляза, че напредъкът на преговорите за иранската ядрена програма поставя въпроса за премахване на санкциите и решението за доставка на ракетните системи С- 300 може да се разглежда като първата реална стъпка в това отношение. Благодарение на тези оръжейни комплекси ядрените обекти на Иран ще бъдат защитени, а това дава допълнителни козове в ръцете на Техеран в преговорите с международните посредници. Предвид ситуацията на нестабилност в Близкия Изток Иран е заинтересован от развитието на военно-техническото сътрудничество с Русия. Особено след като руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше на посещение в Иран, това сътрудничество започна да се материализира тъй като въпросът за националната сигурност остава ключов за Иран. Политическите отношения са важни, но трябва да се обърне внимание и на икономическите връзки, които не са така добре развити. В този смисъл доставката на ракетно-зенитните комплекси С-300 ще повиши доверието сред иранските делови кръгове към търговско-икономическите взаимоотношения с Русия. Това е много важно, тъй като в навечерието на свалянето на санкциите срещу Иран, борбата за пазарите на тази страна се ожесточи. Иран е голяма, влиятелна страна, която има огромни ресурси и военна мощ. За американците сега е изгодно да превърнат Иран в свой съюзник. Вашингтон продължава да усеща тежестта на ангажиментите по осигуряването на безопасността на Израел и на Саудитска арабия. Затова за САЩ е изгодно Иран да бъде мирен, макар и влиятелен. Разбира се в американската политика има различни течения, но тази тенденция вече се забелязва от около две години и Вашингтон върви към преразглеждане на регионалната роля на Иран, а не той да бъде вечен противник.
