Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В българската история има тъмни периоди, за които автентичните извори са оскъдни, а свидетелства почти липсват. Съвсем нормално, впрочем: имало е времена, когато пред населението е стояло само оцеляването, не е било до записване и изобразяване на трудностите. Един такъв тъмен период са вековете 16 и 17, когато властта над българските земи е била в ръцете на османските турци, а българите са били етнос, подчинен на султана. За тези времена съществува една знаменита приписка, наречена „Потурчването на Чепино“, за неин автор се сочи поп Методи Драгинов, за когото обаче не се знае нищо друго извън нея. Приписката се появява на бял свят през 1870 г. в публикуваното от Стефан Захариев изследване „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, за което, между другото, ласкаво се изказва Константин Иречек, ползвал го в своетите проучавания върху българската история и география. Така или иначе, приписката на поп Методи се превръща в основа на романа на Антон Дончев „Време разделно“, чиято екранизация от режисьора Людмил Стайков наскоро бе обявена от българската публика за неин най-любим филм. Въпросът обаче е доколко онова, което се разказва във филма и се описва в приписката е достоверно и истинни и тъкмо с този въпрос ще се ангажира предаването „Премълчаната история“ на 23 септември 2015 г. Още Вера Мутафчиева на базата на обстоен и щателен историко-филологически анализ поставя под съмнение автентичността на документа и макар че в едно радиопредаване едва ли ще може да се открие и затвърди като стълб някоя едничка истина, проблемът е важен и съществен: точно върху такива исторически разкази, както и художествени произведения българите предпочитат и продължават да се изявяват единствено и само като жертви, тоест като обекти, а не като субекти на своето историческо движение. За да преодолеят точно това усещане, в студиото на предаването „Премълчаната история“ са Гергана Дончева, гл. асистент в Института по балканистика към БАН, и главният редактор на сайта „Маргиналия“ Юлиана Методиева.
