Може би скоро ще ме постигне съдбата на едно истинско ебру. Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.
За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име или деветдесет и деветте божи имена докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път. Може би ще успея да постигна съвършеното ебру. Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям; може би зад ебру стои Бог. Уп… уп… уп…
Това е написала художничката в сайта си. Но за да разберем поне частица от „магията“ на ебру, да се удивим на съвършенството на формите, постигнати с тази древна персийска техника, трябва да бъдем свидетели на процеса. Това може да стане този петък в галерия „Астри“. Там Анжела Минкова ще демонстрира на живо как се прави ебру. А по стените са вече готовите картини, изпълнени в смесена техника – ебру и акварел. Там е „Долината на безразличието“, там се стичат „Катедралите на сълзите ни“, там можем да откъснем „Перо от птица Жар“, там Сена тече под лилаво ебру небе... В този безкраен свят на изкуството.
