Ако си представим мозъка на българина като една голяма търсачка на информация за отминалата година, то има няколко ключови думи и лични имена, които ако й зададем ще предизвикаме взрив от възмущение, разочарование и в по-редки случаи - радост.
Да опитаме с думичката „съд”, например. За българският гражданин това ще бъде нещо, което нито може, нито иска да се реформира. Думата ще доведе и до определението „корумпиран”. И няма да има край.
Ако въведем в търсачката съществителното „каки”, то ще трябва да се присетим как без да искаме изобщо, бяхме въвлечени в ужаса „Яневагейт”, който разкри порочността на словосъчетанието: „власт-правосъдна система”.
Ако напишем: „културно наследство” могат да ни излязат информации за много неща, но сигурно там ще е и безумието за строежа на крепости, за „подсилване” на старини, които ги променят, за да стигнем до откритието на свещена вода, а защо не и жива, с която се поливат премиери, министри и пр.
