Тази история – историята на Радиото, което разказва истории за хора, които разказват истории за радиото, което разказва истории, започва и свършва на едно и също място. Разликата е само в етажа.
Тя започна в мазето и по-точно на онова „единствено място”, където е паднала бомба по време на Втората световна война, американска бомба, влетяла от юг през прозореца вдясно, пробила подовата плоча, но останала невзривена. И досега на това място избягват да складират тежка техника, за да не пропадне в мазето. Историята продължи, прескачайки с лекота от Старата къща на „Драган Цанков” 4 до различни краища на света и обратно. В епизод 4 беше на първите конгреси на Пощите, телеграфите и телефоните в Париж и Милано през 1925 г., а самият Епизод 4, вече като завършено аудио „прескочи” през 2010 г. до Женева, седалището на EBU (Европейски съюз за радио и телевизия), и Хаменлинна , Финландия, на 36 Международна фичър конференция (36 IFC) . Епизод 13 и 14 ни отведоха до Радио Свободна Европа в Прага, БиБиСи в Лондон, Радио Ватикана в Рим и Дойче Веле в Бон, за да ни върнат обратно на заснежения връх на Витоша. Историята мина като вихър и през покрива на радиото, този път на „живо”, пред публика от приятели, привърженици и участници. И продължи. Този път отскочи до Куала Лумпур и Азиатско-тихоокеанския съюз за радио и телевизия, летя над Европа със самолета на Ингрид Делтонр, шеф на EBU, на връщане мина през широко отворения прозорец на Международния отдел, Първо студио, 10-то, 40-то и 3-то студио и – ЗАСЕГА – се установи във Второ студио.
20- те епизоди на Радиото, най-дългия документален сериал в историята на радиото в България, неусетно и за самите автори създадоха уникална галерия от образи и автентични гласове, като започнем от най-старите: гласа на Толстой от 1887, Бистришката четворка от 1898, сравнително по-новия глас на Гилермо Маркони от 1902, гласове, звучали в ефир на Европа от 1912 г насам, до гласовете на 101-годишната слушателка Ребека Нисим, Александра Гюрчинова, секретарката на Сирак Скитник, цар Борис III, Петър Увалиев, Панчо Владигеров, гласове от пиратското радио Каролина от 1962, Йордан Радичков, Иван Добчев, Теодоси Спасов, Парашкев Хаджиев, Жан Пол Сартр, Рей Чарлс, Кирил Маричков, Емил Табаков, Ингрид Бергман, Ана Маняни, Дарина Такова, Асен Аврамов, Димитър Ганчев от Радио Ватикана, Кольо Гилана, Фреди Меркюри, Пламен Джуров, проф.Филип Панайотов, Ели Хауърт от БиБиСи, Петър Волгин, Атанас Атанасов, Радосвет Радев, Нелсон Мандела, Лили Маринкова, Татяна Лолова, Виза Недялкова, проф. Николай Василев, доц. Вяра Ангелова, Александър Андреев от Дойче Веле, Георги Стоилов, архитект на сградата на „Драган Цанков” 4, Диди Върбанова, която през 60-те се опитва да „пробие” като певица в радиото, невъзпявайки Партията, до най-младия глас в сериала – Милена Дунева от Детския радиохор.
Общо 187 гласа + 1, този на основния разказвач Теодор Иванов, всички те, заедно, говорещи и говорили всякакви езици в продължение на 128 години, 80 от които по, пред, за, от мазето на, от покрива на, около и не особено далече от Българското национално радио.
Радиото преодолява разстояния. Освен, че го прави на всякакви езици, прави го и във всякакъв смисъл. Част от феномена.
Първият епизод беше излъчен в 10.30 часа, на 25 януари, 2010 година.
Епизод 20: Пътуване през Второ студио или 75 години Радиотеатър
Епизод 19: Часовникът на Международния отдел
Епизод 18: Един средно напрегнат работен ден
Епизод 17: VOX HUMANA
Епизод 16: Музиката, Каролина и малките секунди
Епизод 15: Без помощта на очите
Епизод 14: Българският глас - продължение
Епизод 13: Българският глас
Епизод 12: Стълба към небето
Епизод 10: Сегашно продължително време