На днешния ден през 1880 г. е роден Йордан Йовков, не случайно признат за един от класиците на българската литература.
Известен е като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в основа на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а неговите произведения продължават да вълнуват и до днес със своите непреходни послания.
Детските си години Йовков прекарва в родната Жеравна. Завършва гимназия в София, където учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му.
В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. През есента на същата година Йовков се завръща при семейството си в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
Интересен детайл от биографията му е, че Йовков всъщност дебютира като поет. През 1902-11 г. публикува стихове (общо 31) във в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и "Бисери".
След войната работи като редактор в различни издания, сред които "Народна армия", "Военни известия" и "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве".
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Спомен за големия ни писател е откъсът от "Шибил", който можете да чуете от звуковия файл. Записът е от 1971 г. , изпълнява Виолета Бахчеванова.
