Стана ми неудобно, когато видях запуснатия гроб на президента Желю Желев. Странно е как един човек е бил използван за това, което дава. Той е бил ценен, докато е бил жив. И съвсем скоро ние го забравяме, имам предвид държавата, на която той е дал много.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ журналистът Пламен Йотински, който се е натъкнал на гроба:
Какво се получава? Получава се една диагноза за „политическия елит“ у нас. Да не ги изброяваме, защото са много хората, които покрай Желю Желев израснаха, благодарение на него израснаха - благодарение на неговото присъствие и начин на мислене, и действия - които обаче вече едва ли си спомнят за него. Имам такова чувство. Не зная колко от тях са ходили да запалят една свещичка горе на гроба му. Предполагам, че се броят на пръсти, ако изобщо има такива хора и е странно.
Добре! Да речем, че българите сме без сърца, което не е така, но така се вижда. Но, защо институцията Президенство, институцията Министерски съвет, не се грижат!? Ние нямаме хиляда президенти. Знаем колко са досега за 25-26 години.
След като с него не се отнасят както трябва, можем да си представим как се отнасят към средностатистическия българин…
