Филипините са географията, в границите на която се случват нещата, но това може да се случи навсякъде, където има хора, които страдат, търсят, мечтаят, намират, които са готови да се отворят за неочакваното, разказа Димитрова за "Хоризонт".
Първото впечатление на Валентина Димитрова от Филипините било за много цвят, топлина, изумителни изгреви - пъстър свят, много различен от нашия:
Едни хора, които са постигнали изкуството да живеят с мига днес, тук и сега - животът им се движи между изгрев и залез, умеят да се радват на това, което имат в момента, без да имат очаквания и планове, неща, с които ние тровим ежедневието си и проускаме да живеем.
Приличаме си с филипинците по това, че и те обичат хубавата храна, обичат да се събират и държат на семействата си, обясни още авторката. Филипинците са благодарни, че могат да служат и да бъдат в помощ на някого. Валентина Димитрова сподели, че е усещала отзивчивостта на местните на всяка крачка:
Те са тип хора, които благодарят за това, че някой се е обърнал към тях за помощ, те са благодарни, че могат да бъдат в помощ на някого. У тях има едно осъзнато разбиране, че когато служиш, изразяваш своето доверие, че Вселената ще се погрижи за нас.
Пресъзерцанието на природата е най-прекият път към лечението. Така постигаме Бог. Това светоусещане се опитах да предам в книгата. Това светоусещане го срещнах при всички хора, с които си общувах там - че сме тук много за малко, всичко, което имаме, е абсолютен подарък и ние трябва да го ценим. Спасението е в нас самите. Ние трябва да активираме силите, които могат да ни преведат от един бряг на друг.
Цялото интервю с авторката слушайте в звуковия файл.
