Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Националният рамков договор да се подпише още днес - това са очакванията на Българския лекарския съюз след усилени преговори със Здравната каса. Едно от важните достижения в тези преговори за съсловната организация, което се очаква да бъде разписано, е свързано с повече средства за болнична помощ и по-голям контрол при разходване на парите за лекарства. Има обаче и спорни моменти в документа, за които алармираха от Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Те касаят обхвата на пациентите от личните лекари извън работното им време.
133,2 млн. лева за месеците от април до ноември месечно да се разпределят от бюджета на НЗОК за болнична помощ и с 3 на сто възможност за надвишване на тази сума, ако има недостиг. Това е основно искане на БЛС и то е залегнало в проекта за НРД, каза пред "Хоризонт" председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев:
Съборът взе своето решение на 25-и. И ако това нещо е постигнато, естествено е, че ние десетимата представители, излъчени от Управителния съвет на БЛС с мандат от събора за подписване, ще осъществим такъв акт.
В проекта няма да има санкции за личните лекари при невъзможност за достигане на идеални стойности на пациентите им за кръвно, гликиран хемоглобин и холестерол. Повече средства са договорени за прегледите и лечението на диспансеризираните пациенти:
Това, което общопрактикуващите лекари изискваха като критерии за качество относно прицелни стойности в гликиран хемоглобин, в холестерол, в стойности на кръвното налагане, са абсолютно прави. Ние успяхме да направим така, че колегите ни да не бъдат санкционирани. При невъзможност за достигане на такива стойности, тъй като това е съвсем субективен процес.
И по спорната тема, също свързана с личните лекари - след работното им време пациентите да се обслужват от спешната помощ - този текст в рамковия договор застрашава обслужването на пострадали в спешно състояние, каза д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната помощ.
Колегите общопректикуващи няма как 24 часа в денонощието 365 дни в годината да оказват такава помощ. Факт е, че голяма част от техните пациенти, които се нуждаят не толкова от спешна, колкото от неотложна помощ, се обръщат към нашите кабинети. Но ако не беше това легализиране, ние можехме тези хора да ги пренасочим към неотложните кабинети.
Д-р Грозев обаче счита тази промяна за разумна.
В протестна декларация до Министерство на здравеопазването и Здравната каса от Асоциацията на спешните медици настояват текстът да отпадне. Този текст може да се промени и да не бъде задължително сключването на договор между личните лекари и спешните центрове, там където има повече лечебни заведени, смята още Грозев.
