Това, което не сме научили от 3-ти март, е, че въпреки всичко един национален празник трябва да е обединяващ, заяви в предаването "Неделя 150" доц. Даниел Вачков, който завежда Института за исторически изследвания в БАН:
Той трябва да ни напомня, че всички ние българи споделяме една обща историческа съдба, едно общо минало. И от тази гледна точка се опасявам, че понякога тези празници се използват и за политическа пропаганда.
Притеснява ме, че отново се използва историята за обслужване на конкретни политически цели. Често пъти такива послания идват от среди, които като че ли забравят, че този празник се чества благодарение на демокрацията.
Според главния редактор на портал "Култура" Тони Николов националният ни празник побира в себе си много повече отколкото това, което се е случило в конкретната историческа дата:
В него има върволица от събития, които няма как да не забравяме. И когато се връщаме назад, не можем да се върнем само към едно. Празникът трябва да побере много повече неща. Директното слепване на нас с възрожденците изглежда малко пресилено, това са други хора с друга енергия.
Доц. Вачков също смята, че празникът не е конкретният ден, а цял един процес:
Ние сме си избрали един ден, който от историческа гледна точка няма абсолютно почти никакво значение. Подписан е един прелиминарен договор. Всички знаят, че това не е окончателен договор. Санстефанският договор не влиза в сила за един ден. Той е само база за бъдещите преговори. Ако трябва да бъдем точни в исторически план, ние трябва да честваме 13-и юли – подписването на Берлинския договор.
Българското освобождение е част от големия Източен въпрос. И от тази гледна точка това е и лошо, и добро. Лошо е, че очевидно то няма как да стане без санкциите на Великите сили. А доброто е, че пък ако той не беше международен въпрос, ние нямаме никакви основания да смятаме, че българите можеха да получат някаква независимост в резултат на някакво вътрешно политическо решение на Османската империя. В интерес на истината тя може да направи това само под силен външен натиск. А да смятаме, че ние имаме потенциал сами да го извоюваме – това също не е възможно.
Трети март е ден за размисъл за българската държавност, която още я няма, каза още Тони Николов:
Това е ден, в който трябва да се замислим къде е България. А България е вътре в самите нас.
Целия разговор чуйте от звуковия файл.
