27 март е празничен за всички създатели и почитатели на изкуството на Мeлпомена. Той е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО и се чества вече 55 години по целия свят с различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи за театъра и неговата духовна мисия. Тази година автор на посланието е френската актриса Изабел Юпер. Ето какво казва тя в него:
Театърът се радва на такава буйна жизненост, която преодолява времето и пространството. Неговите най-съвременни открития са подхранени с постиженията на отминали векове и дори най-класическият репертоар оживява и се осъвременява всеки път щом бъде изигран наново. Театърът винаги се е възраждал от собствената пепел. Той оцелява, като се отърсва от старите си навици в нови форми.
Говорейки тук аз не представлявам себе си, не съм актриса, аз съм просто един от многото хора, които театърът е избрал за проводник, за да може да съществува, и за мен това е отговорност. Казано с други думи, не ние караме театъра да съществува, а благодарение на театъра съществуваме. Театърът е много силен. Той устоява на всичко - войни, цензура, бедност.
Достатъчно е да се каже, че „театърът е гола сцена от неопределено време” - единственото, от което се нуждае, е актьор. Или актриса. Какво ще направят? Какво ще кажат? Ще разговарят ли? Публиката чака, за да разбере, защото без публика няма театър - никога не бива да забравяме това. Дори и един, само един, човек е вече публика, но нека се надяваме да няма много празни места!
За мен театърът представя другия, той е диалог, той е отсъствие на омраза. „Дружба между народите” - не зная какво точно се има предвид с това, но вярвам в общността, в дружбата между зрители и актьори, в устойчивия съюз между всички хора и народи, които театърът събира заедно - преводачи, педагози, костюмографи, сценични работници, академици, практици и зрители. Театърът ни закриля, създава ни убежище... Вярвам, че театърът ни обича... както и ние го обичаме...
Помня един старомоден режисьор, с когото работех, и който всяка вечер преди вдигането на завесата извикваше: „Дайте път на театъра!”. Нека това бъдат и моите последни думи тази вечер.
България отбелязва Световния ден на театъра с различни прояви в цялата страна, като кулминацията е церемонията по връчването на наградите „Икар” на Съюза на артистите в България. Кои са най-достойните да получат престижното отличие, ще научим тази вечер, но отсега са известни носителите на трите най-големи награди „Икар 2017” - актьорите Цветана Манева, Гинка Станчева и Руси Чанев.
Отличието на Цветана Манева е за цялостен принос към преподавателската дейност, а на Руси Чанев - за изключителен творчески принос към българския театър. Гинка Станчева е удостоена с наградата за чест и достойнство, която се присъжда по лична преценка на председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
В „Артефир” споделихме празничната атмосфера на деня с трима от многото творци, които дават лицето на днешния театър в България: актрисата и режисьор Диана Добрева, Кръстю Кръстев - актьор и директор на Пловдивския драматичен театър „Николай Масалитинов”, и Михаил Мутафов - един от емблематичните актьори на Драматичния театър „Стоян Бъчваров” във Варна.
