Надежда Захариева разказва, че се е научила да чете преди да тръгне на училище. В първи клас й било скучно, защото вече можела да произнася думичките, които останалите сричали и затова била наказвана да седи в ъгъла на класната стая с гръб към останалите.
Най-яркият спомен от юношеството й е когато се наложило да отиде на връчване на дипломите в училище без обувки, защото родителите й нямали пари да й купят. Образът на момиченцето, на което му се искало да потъне в земята от срам, защото е босо, стои непокътнат в душата на Надежда Захариева и я държи в напрежение и досега.
Надежда Захариева казва, че не се уповава на Исус Христос, а се старае да се учи от него. Избрала го е за духовен водач, който да я учи на смиреност, толерантност и любов към човека. По думите й в Библията се проповядва много страх от Бога, а много по-добре би било човешките действия да се обуславят от любов към Бога, а не от страх. Най-малкото, защото според психоаналитиците страхът обикновено рецидивира в омраза.
Днес, вече на 72 години, няма нужда от почивка, казва тя и признава, че времето никога не й стига.
