Великобритания - много неизвестни около предстоящите избори - От деня

Коментар на Веселин Паунов за предстоящите избори във Великобритания

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю на Лъчезар Вълев с Джонатан Тейлър

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Джонатан Тейлър за атентата в Манчестър

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Във Великобритания лидерите на двете основни партии - Консервативната и Лейбъристката - с претенции да спечелят общите избори във Великобритания, снощи участваха в нов задочен дебат по телевизията на БиБиСи. Въпреки някои неудобни въпроси, Тереза Мей и Джеръми Корбин остояха позициите си. Проучванията на общественото мнение обаче показват сериозно намаляване на преднината на консевраторите. Появи се дори съобщение, че с оглед на акетите Брюксел не изключва възможност да преговаря за Брекзит с Джеръми Корбин. Каква е политическата картина на Острова 5 дни преди общите избори, какво доведе по промяната в обществените нагласи?

Кой би си помислил, че 24-процентната преднина на консевраторите пред лейбъристите в началото на предизборната кампания ще се стопи до само 3 процента седмица преди общите избори на 8 юни? Но това показват последните анкети на Острова. Разбира се, ако може да им се вярва. Защото нито на предишните общи избори, нито в референдума за Брекзит се случи това, което прогнозираха проучванията на общественото мнение. Става дума само за Великобритания, изключваме това, което се случи на президентските избори в Америка. Ако трябва обаче да приемем, че анкетите все пак са верни, то това е съкрушителна новина за Тереза Мей. Въпреки че тя бе права да каже в една от речите си по време на кампанията, че има само една вярна анкета - тази на 8 юни. Да си припомним, че Тереза Мей свика тези предсрочни избори с цел да увеличи мнозинството на консерваторите в парламента, колкото и тя и нейното обкръжение да твърди, че идеята е да получи по-силен мандат от народа за водене на преговорите за Брекзит. Първото не изключва второто, разбира се. Ако Тереза Мей спечели изборите, което си остава най-вероятната опция, но не успее да спечели така необходимото й по-голямо мнозинство, това ще се равнява на загуба. Защото позицията й като лидер на паритята ще бъде сериозно разклатена, както и позицията й като премиер, защото ще бъде начело на правителство в преговорите за Брлекзит, което ще има по-малък мандат отколкото, когато тя активира член 50 от Лисабонския договор.

Мечтата й да се събуди на 9 юни, научавайки, че рискът й да обяви предсрочните избори е оправдан със спечелването на още няколко десетки депутатски места за консеваторите, с помощта на които може да прокара каквото си поиска в Камарата на общините, сега изглежда повече като мираж. Ако обаче анкетите са верни може да се стигне до „висящ парламент“. „Висящ парламент“ означава, че спечелилата най-много гласове партия, но без необходимото мнозинство да състави правителство, първа получава правото да сформира управляваща коалиция. При сегашния партиен ландшафт обаче консевраторите трудно ще намерят съмишленик за тяхната политика, още повече след лансираната мантра от Тереза Мей, че тя е единствената, която може да осигури силно и стабилно правителство, просперитет на страната и успешни преговори по Брекзит.

Много може да се спекулира по въпроса защо консерваторите и дори лично Тереза Мей загубиха убедитената си преднина. Нещата като ли ли тръгнала надолу в момента, когато Тереза Мей бе остро критикувана за отмятане от точки в предизборната програма, засягаща социалните грижи и особено спорните планове възрастните хора да плащат за тези грижи. За първи път Тереза Мей бе притисната до стената с преки, неудобни въпроси и рухна мита, че тя е силен и стабилен лидер. Внезапно всички си припомниха, че тя бе обещала да няма предсрочни избори, а такива бяха обявени. Силната й тема Брекзит изведнъж отстъпи на заден план, на фона на много вътрешни проблеми. В същото време изглежда консевраторите подцениха лидера на лейбъристите Джеръми Корбин. Спокоен, открит, общителен, той трупа все повече подкрепа, въпреки някои „черни петна“ в миналото му и някои крайнолеви виждания. Дори Найджъл Фарадж писа в социалната мрежа Туитър след първия задочен дебат, че изобщо не е фен на Корбин, но той е бил толкова искрен, че нито аудиторията, нито изпитващият журналист Джеръми Паксман са успели да го поставят в неудобно положение.

Но да се върнем към Брекзит, защото ако не беше Брекзит, нямаше да има избори. Ако Тереза Мей получи по-силен мандат от народа то сценарият е що-годе ясен - трудни преговори с вероятност да не се постигне сделка. Ако тя получи по-слаб мандат това сигурно ще я постави в доста по-неизгодна позиция срещу вече негативно настроения Брюксел. Великобритания рискува политическа несигурност, ако Тереза Мей не получи необходимото й мнозинство, защото цялата британска политика за последната година ще бъде подставена под въпрос. Радетелите на Брекзит ще са разгневени, искащите оставане в ЕС ще започнат да се надяват, кой знае какво може да се случи. Но, както каза самият Джеръми Паксман, не вярвайте на анкети. Търпение до 9 юни, когато ще има конкретни резултати.

Джонатан Тейлър е британец, който от шест години живее и работи в севлиевското село Крушево.

На 8 юни във Великобритания ще има предсрочни избори. Ще си осигурят ли консерваторите комфортно мнозинство, каквато беше идеята на Тереза Мей?

В последно време хората във Великобритания загубиха доверието си към Консервативната партия. Една от причините е арогантното им отношение и това, че приеха като даденост своите избиратели. Увереността, че автоматично ще спечелят изборите, без значение какво обещават, каква им е политическата програма. Обещаха да се справят с радикализацията и терора, но в същото време след атаката в Манчестър видяхме, че те орязаха финансирането за армията, полицията, затворите. Бюджетите бяха намалени с 30 процента. В нашите обществени служби цари хаос.

След атаката в Манчестър те започнаха да губят доверие. Това може би се дължи на това, че ние виждаме какво се случва. Говори се борба с радикализацията, но съществува и лицемерие, защото сме вторият най-голям търговец на оръжия в световен план. Великобритания все още продава оръжия на Саудитска Арабия.
Голямата грешка, която сериозно удари върху популярността на консерваторите е, че те въведоха изключително висока такса за пациенти, болни от Деменция. Това беше политическо самоубийство. Консерваторите приеха тази унищожителна политика във време, когато хората вече започнаха да губят доверие в тях. Не мисля, че е въпрос на това, че лейбъристите са станали по-силни, мисля, че се дължи по-скоро на отслабването в доверието към консерваторите. Това е повече протестен вот.

Британският електорат е повече разделен вляво, отколкото вдясно. В това политическо поле са Лейбъристи, Либералната партия, Шотландската национална партия и Зелените. Всички те се борят за едни и същи избиратели.

Във Великобритания имаме разделена опозиция, което довежда до размиване на гласовете. Единствената реална опозиция в страната е Лейбъристката партия. Зелената партия е много уважавана, но тя е твърда малка, за да състави сама правителство. Либералната партия загуби обществено доверие - те обещаха безплатно образование, но по-късно се отметнаха от това.Освен това направиха коалиционно правителство с Дейвид Камерън. Не мисля че британският гласоподавател ще прости това. Лейбъристите взеха част от техните гласоподаватели. Разбира се имаме Юкип - партията на независимостта на Найджъл Фараж, но те вече не са фактор в политическия живот. Тяхната голяма цел беше да активират член 50 от Лисабонския договор за излизане от ЕС.
Е, това вече е направено. Извън това, те няма какво да обещаят като политическа цел.
След гласуването ЗА Брекзит имаме една силна Шотландска национална партия. Шотландците определено няма да гласуват за лейбъристите или за консерваторите, защото никоя от тези партии не предлага страната да остане в ЕС, а те искат точно това.

Каква е вашата прогноза за изхода от вота? Какъв парламент ще има Великобритания?

Мисля че ще имаме парламент, в който никоя партия няма да има мнозинство. Лейбъристите ще бъдат в силна позиция за преговори, защого те ще бъдат в коалиция с другите малки партии. И ще направят всичко, за да се противопоставят на позицията да няма сделка. Либералите ще бъдат част от тази коалиция. Тяхната предизборна програма е за свикване на втори референдум и лейбъристите вероятно ще ги подкрепят.

Ще гласувате ли и за кого?

Определено ще гласувам. Ще го направя оттук, от България. Британските граждани имат правото да упълномощят свой роднина или приятел да гласува от тяхно име. Определно не ми е лесно да реша за кого да гласувам. Традиционно винаги съм подкрепял Лейбъристката партия. Но има вероятност да гласувам за Либералната партия, защото те предлагат втори референдум за Брекзит. Но те имат едва 8 процента подкрепа - не са достатъчно силни, за да прокарат своите искания. Така че по-скоро неохотно ще гласувам за Лейбъристите.

Брекзит беше поводът за тези избори. Съществуващото у британците разбиране, че не са част от Европа, нито георграфски, нито ценностно - това ли доведе до Брекзит или просто част от британците се подхлъзнаха по сладко звучащите популистки идеи?

Всичко това беше една глупава игра, която тръгна в грешната посока. Започна я бившият премиер Дейвид Камерън, който се подведе по националистическите идеи на Найджъл Фараж и неговата Партия на независимостта. Камерън реши да обещае референдум, за да получи повече гласове и да спечели изборите и така да остави извън властта партията на Фараж. Консервативната партия просто си присвои лъжите на Партията на независимостта и ги използва в своя полза. Така стигнахме до този исторически проблем. Всъщност британците не искаха Брекзит. Поискаха го политически партии, които ламтят за власт и играят игри. Ако утре се проведе същия референдум с всичко което знаем сега, няма никакво съмнение, че повечето ще подкрепят оставането в ЕС. Това е проблемът - вече е твърде късно. Нашият премиер Тереза Мей живее в някакъв илюзорен свят. Тя не е достатъчно силен лидер, за да договори добра сделка. Бяхме шестите най-богати в света, сега сме седмите. Вече няма да сме- Велика Британия, а ще сме малка Англия.

Какво ще се случи с мигрантите от ЕС, които живеят във Великобритания след Брекзит ?

Всички във Великобритания осъзнават приноса и ползите от мигрантите от ЕС - на българите, поляците, към британската икономика с това, че вършат работа, която британците не искат да работят. Защо господин Блок от Линкълн не бере ягоди. Защото той не иска да бере ягоди. Лейбъристите и консерваторите ще трябва да решат проблем с оставането на мигрантите от ЕС, които вече са във Великобритания. Те трябва да останат, както например британците в България. Трябва да постигнем договорка, защото има милиони британци из цяла Европа. Ако те се притесняват за 300 хил. българи във Великобритания, тогава опитайте да върнете обратно всички британци.

Как един британец видя оттук, от България, атентата в Манчестър?

Беше от една страна наистина шокиращо, но от друга като че ли това не изненада никого. Вече живеем в състояние на страх, в очакване на следващата атака. Просто не знаехме кога ще се случи. Въпреки трагедията видяхме как целият град Манчестър се обедини пред лицето на трагедията.

След атентатите в няколко точки на Стария континент през последните години отново роден в Европа човек извърши атентат. Отглежда ли си Европа терористи?

Във Великобритания имаме вече трето поколение граждани, които са откъснати от британската култура. Ислямът се е превърнал в тяхна основна част от живота им. Те не могат да се впишат нито в британското общество и култура, нито да бъдат част от тяхната собствена. Радикализацията е процес на липса на идентичност. Не можеш да се приобщиш, нито да си намериш мястото. Влияние оказва и външната политика на Великобритания в мюсюлманските страни. Ако си млад човек лесно можеш да повярваш, че британците са народ, който убива мюсюлмани и че това е атака срещу Исляма. Тогава е много лесно да се радикализираш. Проблемът също е, че във Великобритания, когато един радикализиран човек отиде в затвора, той радикализира и другите затворници около него. Родените и израснали във Великобритания бойци, които напускат страната и отиват да се бият в чужбина, се връщат обратно у дома на Острова. За първи път Секретарят ни по вътрешните работи Амбър Ръд се ангажира за действия по този въпрос. Това е добро нещо, но част от проблема е, че сме позволили вече да се случи. Ние знаем кои са тези хора. Те са в списъка с наблюдение на Ми5. Ние не действаме и вече става прекалено късно. Тези хора се превръщат в нещо като рок звезди сред малка част от своето общество. Освен това как можеш да спреш самоубийствен атентатор? За някой, който вярва, че по този начин ще отиде в рая, това да умре не е никакъв проблем. Затова трябва да бъдат предприети действия за спиране на радикализацията преди това отново да се случи.

Това ли е новото мрачно бъдеще на Европа?

Всяка страна в Европа, която е част от коалицията срещу „Ислямска държава” или подкрепя военните действия, е мишена на терористите. Няма държава, която да е застрахована. Колкото повече „Ислямска държава“ губи позиции в Близкия Изток, толкова по-отчаяни в действията си започват да стават те. Можем да спечелим битката, във военния смисъл, но не и да спечелим умовете на хората. Ако убиеш един терорист - ти създаваш десет други. Защото хората просто виждат какво правиш и казват - ето, те убиват мюсюлмани - хайде братя, присъединете се към нас. Проблемът, с който се сблъсква Европа е, че ще трябва да ограничим своите лични права. Ще трябва да преосмислим възгледите си за свободата. Защото всеки, навсякъде, който има някаква кауза и цел, може да се превърне в терорист.