Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Надеждите, че тази седмица ще бъде постигнато споразумение за подялбата на властта в Северна Ирландия след поредното удължаване на крайния срок за това, не се оправдаха. Британският министър, отговарящ за провинцията, Джеймс Броукъншър, обяви, че ще задейдства процедура за пректозакон, позволяващ на парламента в Лондон да изработи бюджет за Северна Ирландия, с оглед на напредващото време, така че провинцията да не остане без ресурси. Мнозина видяха в този ход първа стъпка към налагане на пряко управление от Лондон. В същото време двете основни партии - националистическата Шин Фейн и пробританската Демократична юнионистка партия - продължават да стоят на твърди позиции без признаци за отстъпки, което да извади преговорите от задънената улица.
Министърът за Северна Ирландия Джеймс Броукъншър побърза да успокои загрижените, че налагането на бюджет от Уестминстър не означава налагане на пряко управление от Лондон. Той изтъкна, че ако Шин Фейн и юнионистите се споразумеят да съставят правителство преди декември той незабавно ще анулира процедурата за изготвяне на бюджет в Лондон. От януари насам, когато Шин Фейн напусна парламента под прелог, че не е третирана като равноправен партньор в управлението, Северна Ирландия е без изпълнителна власт. Броукъншър мотивира решението за налагане на бюджет от Лондон така:
Много малко вероятно е изпълнителният орган да бъде сформиран навреме, за да успее да приеме бюджет до края на ноември. Ние и северноирландските обществени служби стигнахме до заключението, че провинцията ще започне да изпитва финансови затруднения. Никое правителство не може просто да гледа отстрани и да позволи това да се случи. Ето защо ще предприема необходимите стъпки, които ще позволят прокарването на проектозакон за бюджет в Уестминстър, което ще гарантира сигурността на обществените служби в Северна Ирландия.
Министърът за Северна Ирландия изтъкна, че налагането на спешен бюджет не означава, че се поставят каквито и да било бариери за продължаване на политическите усилия. Найджъл Додс от Демократичната юнионистка партия одобри решението на Броукъншър в настъпилата безизходица:
Опитахме са да придвижим нещата напред в Северна Ирландия, да преодолеем различията по проблеми, пораждащи реална загриженост сред хората, като образованието, здравепозването, жилищното настаняване, трудовата заетост и инвестициите. Докато Шин Фейн продължава да дава приоритет на теснопартийни политически въпроси, загърбвайки важните проблеми за хората, министърът за провинцията е напълно прав да вземе мерки и да осигури бюджет.
Не така разсъждава Конър Мърфи - един от ключовите преговарящи за Шин Фейн, който предупреди, че точно налагането на бюджета без местен политически контрол ще доведе до блокиране на преговорите. Основната ябълка на раздора продължава да е искането на Шин Фейн за официално признаване на ирландския език и лидерът на партията Мишел О’Нийл не смята това за теснопартиен интерес:
От Шин Фейн сме разочаровани, че преговорите през последните седмици се провалиха. Ние дадохме най-доброто от себе си, за да бъдем гъвкави, бяхме готови на жертви в името на общото добруване.
Що се отнася до външна намеса Мишел О’Нийл не смята, че тя трява да е едностранна: Необходимо е двете правиетлства да реагират спешно за постигането на напредък. Това е тяхна отговорност, съгласно мирното споразумеине от Разпети петък.
И... двете правителства реагираха, съгласно условията в споразумението от Разпети петък. Още в деня на изявлението на Джеймс Броукъншър за бюджета, Тереза Мей и ирландския премиер Лео Варадкар проведоха телефонен разговор, в който изразиха съгласие, че все още има време националистите и юнионистите да се споразумеят. Лео Варадкар е подчертал, че пряко управление от Лондон е недопустимо, а Тереза Мей го е уверила, че налагането на бюджет от Уестминстър не е първа стъпка към подобен ход. Междувременно Тереза Мей бе критукивана в парламента от министъра в сянка за Северна Ирландия Оуен Смит, че нито веднъж пряко не се е ангажирала с преговорите в провинцията и я призова да отиде в Белфаст и да положи усилия за излизане от политическата криза.
И така, двете страни в преговорите продължават да твърдят, че дават всичко от себе си, че са готови на отстъпки, но никой не ги прави, че са готови пак да преговарят, но никой не бърза.
Ситуацията може да бъде обобщена с метафора от футбола. Топката, в случая, не е в нито едно от полетата. Тя просто е в центъра на терена. Мачът още не е започнал, макар че съдията е дал начален сигнал преди 10 месеца. Футболистите на двата отбора си получават заплатите, докато се надвикват и се обиждат през централната линия, но никой не рита топката.
