Според медийния експерт Соня Момчилова политиците ни обиждат: Защото ние самите отдавна сме спрели да се уважаваме, ние въобще сме загубили самосъзнание по отношение на това колко е важно отново да реабилитираме понятия като чест, като дълг, като доблест, като мъжество, като съвест.
А политологът Страхил Делийски открои четири фактора, които обуславят тази ситуация. Първият от тях е личното възпитание, но не и най-важният. Много по-съществена е политическата култура, която се е настанила у нас:
Огромна част от българския политически елит са хора, които, образно казано, си лягат обикновени хора и се събуждат политици, депутати, министри и така нататък. Това влияе на начина, по който самите тези нови политици мислят себе си – те не са готови за тази си роля.
На трето място, е усещането на политиците, че техният политически живот, тяхното политическо съществуване не се дължи на избирателите, а на някакви други фактори. Ако усещаха, че тяхното политическо съществуване е функция на представите и волята на избирателите, много повече щяха да внимават какво говорят.
На последно място – това е всепозволеността на езика. Публичният ни разговор се подчинява на императивите на всепозволеността, все по-малко табута има, все по-малко забранени думи.
На въпрос защо приемаме по различен начин изреченото от политиците – на едни прощаваме, а към други сме безкомпромисни, Страхил Делийски отговори, че всъщност има само един политик, на когото му се прощава: Това е министър-председателят. Няма друг политик в България, който да е имунизиран от гнева. Неговият политически генезис, начинът, по който той структурира публичния си образ – непринуденото му поведение, способността му да разкаже противоречиви тези в рамките на едно послание. Изобщо, до голяма степен той прилича и с това е симпатичен на масовия потребител на политическа и медийна реалност – той просто е свой.
В крайна сметка небрежното говорене, което не изключва по-крайни изрази и резки квалификации, се вписва в модерната световна тенденция, смята политологът: Към тази тенденция бих сложил и цялостната маркетизация и медиатизация на политическия процес – с други думи политиците започват да говорят и действат така, че да се харесат на медиите, и за да могат техните послания да звучат атрактивно в този контекст.
Темата коментира и доцент Андреана Ефтимова, езиковед и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, като отбеляза, че става въпрос за процес, който протича много отдавна:
Още от началото на Прехода се говори за този процес – на демократизация на езика, който протича и е валиден не само за медийната среда, но е валиден и за политическата среда.
Доц. Ефтимова се съгласи с тезата, която защити и Страхил Делийски – за влиянието на медиите и старанието на политиците да изградят образ, който да бъде "на гребена на вълната" на медийното внимание:
Тук съм съгласна с тезата за изключителната медиатизация на политиката и обвързаността, пресичането на политическата и медийната среда – оттам идва и желанието на политиците да говорят по начин, който е приемлив в медиите и най-вече приемлив за избирателя. Така че тяхната адаптация към речево поведение, което да е общоприето, разбираемо, ефективно за много голяма част от хората, е обяснима, изтъкна езиковедът:
Може би просто съзнанието на тези продуценти на реч всъщност ги кара да мислят – тяхното съзнание е устроено така, че мислят, че ще бъдат по-приети и по-разбираеми за хората, а всъщност това са едни наистина много неприятни квалификации, които звучат ежедневно. И това прави нещата да изглеждат нормални, от друга страна.
За това говори и един от другите събеседници – говори за нормализирането на този тип език и за това, че ние претръпваме към този тип език и го преживяваме около три дена след произнасянето на съответната реплика.
Цялото интервю с доц. Ефтимова, както и репортажа на Мария Филева, можете да чуете от звуковия файл.
