Пристрастена съм към най-различни статистики. Последната, която излезе вчера показва, че жителите на България са на едно от последните места в Европейския съюз по оплаквания от шумни съседи и шум на улицата. Оказва се, че през 2016 година, статистиката визира нея, в България оплаквания срещу битовия шум са подали точно 10 % от хората. Европейската статистическа агенция допълва, че градското население в изследваните страните е далеч по-засегнато от шума на съседи или улицата. Разбира се, става дума за големите градове… Но да се върнем в България и да разгледаме под лупа един голям град. Ако искате даже можем да се разходим до някой негов краен квартал-спалня. Градът Х в последните години се е разраснал до изнемога. Цели фамилии са се заселили в малки апартаментчета, бягайки от просторните си и спокойни къщи на село или в малките градове. В блока направо жужи от звуци - ремонтът е нещо като висш пилотаж - правиш ли ремонт, значи имаш пари, а имаш ли пари, то естествено можеш да го правиш по всяко време на денонощието, а стените са тънки и през тях се чуват сутрешни прозявки, пищящи деца, лаещи кучета, сърдити съпрузи, музикалните предпочитания на тийнейджъри и чалгари… По всяко време. Блокът е кошер, в който някой шумно влита, а на друг му излита през прозореца боклука. Туп!
