"Четири години бях солистка на народния оркестър на Пловдивския университет. Обиколихме половин Европа със състава. Имам едно първо място в надпяване в Русе, едно първо място от надпяване в Пловдив. Бяха страхотни години, в които много се пееше. Хората всякаш бяха по-весели, по-щастливи, по-сигурни, може би в живота. Това някак си отваряше сърцата. Щом сърцето е отворено и щастливо, душата иска да запее."
Цветанка Тонева винаги е знаела, че ще бъде учител:
"Ако човек не носи в сърцето си учителската професия, любовта към децата, желанието да предаде знанието, значи няма да бъде учител. Учителството е призвание, учителството е душа, сърце, всичко което може да носи един човек като любов към децата. И децата го усещат. Учителят е едно малко чудо в училището, което ние трябва да пазим", казва директорът на столичното 120 -то училище.
за наречената вода на Цветница, интервю с г-жа Тонева можете да чуете в звуковия файл
