„През годините доброволците намаляват. Говорим в същото време за солидарност, говорим за гражданско общество, но реално не правим нищо по въпроса. През последните години неколкократно е имало опити за създаване на Закон за доброволчеството. По необясними причини или по обясними причини от Народното събрание такъв законопроект до момента не е гласуван. Надявам се, че 2018 година ще бъде годината, когато законодателно ще документираме доброволчеството в България. Още повече че сме изправени пред една срамна опция – България, като председател на Съвета на ЕС, да разглежда едно много важно досие – за Европейския корпус за солидарност, а в същото време в две държави-членки на Европейския съюз да няма Закон за доброволчеството.
Икономическите плюсове са, че 3% от БВП се създава от доброволчески труд в целия Европейски съюз. Всяко евро, инвестирано в доброволчество, връща в националните бюджети 5 евро. След такива факти да нямаме реално закон, е необяснимо. Още повече, че по този начин стимулираме хора, които създават добавена стойност и създават добавена стойност и за себе си, като натрупват лични умения. В същото време чрез Европейския корпус за солидарност могат да посещават други държави-членки, да научат език, да придобият основно умение в определена област. Не бива да разбираме доброволческата дейност само при бедствени ситуации и нещо, което е належащо".
Българските младежи могат да участват в различни доброволчески инициативи на територията на Европейския съюз. В момента те само могат да се регистрират на една от платформите, създадена от ЕК, а когато стане готов кодекса за Европейския корпус за солидарност, и да участват. Това се очаква да се случи през лятото на тази година. Над 57 000 младежи от цяла Европа са се регистрирали до момента на сайта. От програмата могат да се възползват 4 милиона млади европейци.
В дискусията се включи и омбудсманът Мая Манолова, чиято кампания "Великден за всеки" се случва основно благодарение на доброволци:
„Реално успяхме да развием със скромния ресурс на омбудсманската институция в 18 града, в 50 магазина, като се включиха близо 300 доброволци. Това е благодарение на ентусиазма, енергията, желанието да участват в подобна благотворителна кампания на тези български доброволци. В същото време, ако погледнем числата, България е страната-членка на Европейския съюз, в която доброволчеството е най-слабо застъпено – едва 4% от гражданите са склонни да го правят редовно“. Сред основните причини за това е липсата на законодателна рамка, обясни Манолова, като се позова на изследване на Евростат.
"30% отговарят: "Никой не ми е казвал", а 26 – "Не знам къде и как".
Макар че от година и половина Законът за защита при бедствия задължава общините с население под 20 000 души да имат отряд с най-малко десетима доброволци срещу заплащане по нормативна ставка, които да помагат на властите при различни бедствени ситуации, на практика тези отряди се формират трудно и регламентът за тяхната организация се разминава с реалните особености, показва репортаж на кореспондента на БНР във Враца. В рамките на новото нормативно изискване попадат 7 врачански общини, но едва 2 местни управи – в Борован и в Хайредин – са успели да сформират отряди. Главен инспектор Дилян Йончев от Врачанската дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" сподели, че основният проблем е липсата на желаещи въпреки поставените обяви:
"Бих казал, че мотивът не е финансов, защото цялостната дейност се заплаща – всичко, което е извършено от момента на задействането на доброволното формирование, до приключването на дейността тарифната ставка е 200 на 100 от минималната часова работна заплата за страната. До 160 часа може годишно. Всъщност се заплаща и за проведено обучение, осигурява се екипировка, така че всичко е обезпечено, но трябва реално да е извършена дейността".
Мирослав Димов – старши специалист по бедствия към местната управа в Харедин, обясни на какво се дължи липсата на кандидати:
"Хората искат нещо наяве, материално. Няма никакви облаги за доброволец. Имат стъпки – безплатно паркиране в синя зона. Е, в селата нямаме сини зони. Хората тук са бедни. Нямат пари, нямат поминък. Никой не го интересува и няма да си мръдне пръста да отиде да спасява някой, след като няма изгода от това. Хората искат пари, възнаграждения. Действително, те обещават, но след свършена работа – "Я взел, я не взел". Всеки тук е с такова убеждение – да си стои вкъщи, пък каквото ще да става. Тук преобладава ромско население. Текучеството е голямо. Не можеш да го задържиш". Всички членове на доброволното формирование в Хайредин са служители в Общината, но са се включили в него, за да бъде изпълнено министерското постановление, допълни Димов.
Репортажите на Ива Антонова, Цветелина Стоянова и Светослава Кузманова можете да чуете от звуковия файл.