Виждаме засилен интерес към Русия в контекста на европейските интереси. Това коментира в предаването „12+3“ проф. Нина Дюлгерова, анализатор на международните отношения. Тя обясни:
„Вече не толкова Русия се стреми към Европа. Тя си има своите стратегически и икономически интереси, но на практика виждаме един засилен интерес към Русия в контекста на европейските интереси, пак свързани с основните приоритети на XXI век – енергетика и икономика. През последните седмици – къде по-ясно, къде по-завоалирано, се коментира, че икономическите санкции срещу Русия не могат да бъдат вечни. Когато коментираме украинския казус в контекста на Крим, чуваме многообразна политическа реторика, но на практика още преди няколко години се разбра, че това в една или друга степен се приема вече като даденост, а ескалацията, и то спорадична, в посока Крим винаги си имаше своите конюнктурни очертания, които даваха възможност да разбираме, че Крим се използва само като политически инструмент, но не и като дългосрочна перспектива, в която Европа си прави илюзията, че ще се промени статуквото по отношение на Крим и неговата част вече е в състава на Руската федерация“.
Проф. Дюлгерова отбеляза, че за първи път от много време насам Европа излиза с обединена позиция по отношение на американските самостоятелни действия както по отношение на Иран, така и по отношение на Йерусалим – столица на Израел. Според нея, ако Доналд Тръмп не изключи ЕС от списъка с митата за стомана и алуминий, тогава ЕС ще наложи мито на доста чувствителни за американската икономика области. Ако ЕС бъде изваден от списъка, Съюзът е съгласен да разработва заедно със САЩ въпроса за втечнения американски газ, подчерта още експертът.
Според нея може да се погледне положително на посещението на президента Румен Радев в Русия:
„България е председател на Съвета на Съвета на Европа. Второ – не трябва да се забравя, че преди няколко дни германският канцлер Меркел беше в Сочи, а след президента Радев ще бъде и френският президент Макрон. Второто направление в мотивите и логичното обяснение на посещението на Радев в Москва и след това в Сочи, може да се разглежда с една дата, която е много близка за България – свързана с просветата, културата и изобщо с духовността като начало на Християнството и начало на славянската писменост – това е в навечерието на 24 май. Посещението може да се обясни и в контекста на 140 години от Освобождението на България“.
„Когато коментираме варианта, свързан с модификация на т.нар. „Южен поток“, засега не виждам никакви основания да не се реализира в посока България. Когато коментираме балканския хъб или българския хъб – много съм скептична“, изказа мнение още проф. Нина Дюлгерова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
