„Картините ми носят абсурда на съвремието ни“ – казва художникът Петър Пиронков, който е подредил своите платна в прекрасната галерия в Смолян. Това са около 40 голямоформатни платна, изпълнени с мистика, сюрреалистични и абсурдни на пръв поглед сюжети, в които публиката обаче „разчита“ много лична чувствителност и особена отдаденост на живописта. Заглавия като „Риба“, „Религия“, „Празник“, „Дъждовен ден“, няколкото платна с името на великия град Рим подсказват неговите сюжети, чрез които Петър Пиронков изразява своето съвременно усещане за форма и светове. Петър Пиронков има особено преклонение пред рисунката, той счита, че тя е основата на изграждането на една картина, въпреки че в платната му има предмети и фигури, които само са загатнати. Те са в една свободна вибрация, която той предпочита да изгражда предимно с цвят и въздействие върху сетивата. Има значение и това, че той е израсъл в обкръжението на големите пловдивски, по-точно световни художници като Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона. И следвайки ги край Античния театър или по калдъръмените улички на стария град, е слушал, попивал, радвал се е на този шанс да бъде сред тях. Като стана дума за рисунката – изненадах се, че той колекционира рисунки и на тези художници, и на Дечко Узунов и Светлин Русев, защото в ранни години е разбрал, че здравата рисунка, овладяната ръка е в основата. После идва душата, сетивата, естетиката на цветовете. Усеща се при картините на Петър Пиронков, че работи неуморно, с енергия и напрежение, с много хъс, като вникване в нови сюжети и в дълбините на човешката душа.
