Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марио Хосен със световни премиери на Паганини

Марио Хосен е един от най-ярките цигулари на своето поколение. Роден е през 1971 година в Пловдив в интересно семейство – майката е българка, оперна певица, бащата – египтянин, оттам идва и екзотичната фамилия. Завършва музикалното училище в родния си град, след  което започва едно голямо пътешествие, което продължава и днес. Учил е и при Михаел Фришеншлагер, и при Руджиеро Ричи, и при Жерар Пуле, и при Ифра Нийман. Печели само няколко конкурса, но изключително важни – като този на една водеща австрийска банка, която му дава цигулката, на която свири и днес – изключителната G. B. Guadagnini от 1749. Създател е на оркестъра Camerata Orphica, почетен професор е в НБУ.


Широката публика свързва името на Марио Хосен първо с творчеството на Паганини, макар че репертоарът на цигуларя е изключително широк. Впечатляващо доказателство за това са двата български концерта, които изпълнява в два поредни сезона на Софийската филхармония – този на Марин Големинов през миналия, и този на Панчо Владигеров – в предстоящия сезон. Но аналогията с Паганини не е случайна и през тази година на световния музикален пазар се появиха три диска, които са ярко доказателство за връзката на Марио Хосен с музиката на великия италианец, но и за водещото място, което заема като негов интерпретатор. „The Spirit of Paganini”  - под това име са обединени два диска с неиздавани и рядко изпълнявани творби на композитора, при това записани със Симфоничния оркестър на БНР под палката на Найден Тодоров; третият (наречен просто Паганини) пък е с първи изпълнения на оригиналните версии на някои от най-прочутите произведения на Паганини, така както го е изпълнявал самият той. Тук говорим действително за премиери! И трите диска са издадени от авторитетната компания Dynamic и зад тях се крие много работа, както музикантска, така и чисто изследователска. Ето какво разказа Марио Хосен в сутрешното ни „Радиокафе“:

СнимкаЗа първи път се запознах с оригиналните партитури на Паганини в библиотеката в Рим преди две години. Когато се докоснеш до живия почерк на автора, ти получаваш съвсем друго послание, съвсем друго усещане за неговия начин на композиране. След това дойде срещата с правнука на Паганини - Алберто де ла Пиани и с един от най-големите експерти по творчеството на Паганини Данило Трифуни, последвана от покана от тяхна страна да направя тези записи и изследвания на партитурите на Паганини. Така освен четирите първи изпълнения на творби на Паганини в оригиналната версия, ние направихме и пет световни премиери като Primavera, Napoleon, Sonata Modimento Perpetu и още една пиеса, която има много интересна история. Нарича се Religioza Introduzione i Campanella, която включва една от любимите писеи на Паганини, известна на ценителите по цял свят като La Campanella (третата част на неговия втори цигулков концерт). Тук тя е поставена в контекста на едно ново за нас произведение, което Паганини много често е изпълнявал и реално аз сега го преоткрих.

Но не е ли странно, че има все още незаписани произведения на Паганини:

Много съм щастлив, че аз се оказах последният интерпретатор, който има шансът да представи за първи път осем произведения на Паганнини, които не са били нито записвани, нито изпълнявани. Тук и слагам и тези четири от неговите най-изпълнявани и популярни творби като Вариациите Палпити, Вещиците, Non piu mesta. Произведения, които самият Паганини непрестанно е изпълнявал и след това 200 години генерации изпълнители-виртуози за интерпретирали, а на мен се падна честта да бъда първият човек, който ще получи покана да ги запише във Виена в оригиналната им версия. Основният проблем да се изпълнят те така, както ги е свирел Паганини, е първо висшата трудност. Оригиналната версия е почти двойно по-трудна, с повече технически похвати, отколкото версиите, които познаваме. Освен това Паганини много често е правел един похват, наречен скордатура, а именно - настройвал е цигулката с тон, тон и половина, понякога и с терца по-високо. Това създава една коренно различна звучност по отношение на начина, по който прозвучават обертоновете, коренно различна атмосфера при концертно изпълнение. Това всъщност това беше едно голямо предизвикателство, защото сблъскването и овладяването на тази повишена трудност изисква много повече посвещение, много повече време и, от друга страна, търсене на правилните технически средства”.

СнимкаТези правилни технически средства включват и специални струни, които специално за този запис създава един от инженерите на водещата в света фирма за струни. Марио Хосен вярва, че сценичният живот на всички тези творби тепърва предстои и се надява, че много цигулари ще се заинтересуват и ще се обърнат към оригиналните партитури. Немалко са успехите и на учениците на Марио Хосен – четирима от тях станаха лауреати на един нов, "но високостойностен конкурс във Виена на името на Антонио Вивалди в конкуренция със 71 цигулари от 16 държави". Александър Зайранов и Виктория Маринова печелят първи награди в своите категории, други двама - Мартин Зайранов и Виктория Желева пък получават втори награди. Освен всичко изброено, Марио Хосен успява отново да организира традиционната вече лятна музикална академия във Виена, която в началото на август събира млади музиканти от цял свят в столицата на музиката:

"Ние съчетаваме в едно фестивал и майсторски клас и в една творческа атмосфера младите хора получават възможност да свирят на различни сцени, като преди това правят емоционални контакти със свои връстници и, естествено, да попият знания от големи имена в музиката. Тази година имахме 14 гост-професори и 90 студенти от 23 държави. Това беше деветото ни музикално виенско лято, догодина ни чака юбилей.“

Самият Марио Хосен го очакват много концерти из цяла Европа. Няма време за почивка, но на него така му харесва. Защото е роден да свири на сцена.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна