За да стигнеш до тази свещена земя на истински българи трябва да си готов да изминеш километри прашен черен път. До тук се стига през полето - без ориентири, без табели и пътни знаци. Може би затова в Задунаевка знаят истинското значение на българската дума будител, която не може да бъде преведена на друг език. Задунаевци наричат земята си свещена, защото "има следи от стъпките на Христо Ботев, който е бил тук за кратко, но е останал завинаги". Това казва 93-годишният Генадий Коев, който живее в селото. Житейските пътища довели Генадий Коев в Задунаевка. Спомня си, че преди селото наброявало над 2 600 души, а в момента жителите са около хиляда. Селото по думите на Генадий е обедняло, а за младите няма работа. Навремето училището в Задунаевка било за 730 деца, тази година в училището, кръстено на Христо Ботев, учат 116 деца - всички от Задунаевка. Първолаците са 14.
Сънародниците ни от Задунаевка са свързани с България по специален начин заради Христо Ботев. Бесарабското село е част от биографията му. 18-годишният Ботев пристига в Задунаевка през 1866 година, за да бъде учител. И въпреки че известното за будителската му дейност по тези земи е малко, за задунаевци споменът за престоя на Ботев в селото е нещо безценно. Век и половина по-късно поетът оживява в разказите на местните, предавани през поколенията. Неслучайно името на поета носи една от улиците в селото, на Христо Ботев е кръстен и музеят в Задунаевка. Една от залите му показва преселването на българите по тези земи - в нея се съхраняват национални носии и предмети от бита.
Има шанс в музей да се превърне и къщата на Тома Вакаренков, в която Ботев живял, докато учителствал в Задунаевка. Преди две години генералният консул на България в Одеса Димитър Тучков купува къщата с идеята да я дари на България. "Тя беше пред падане, в много тежко състояние. Българин меценат възстанови къщата. Седем-осем човека работиха тук седем-осем месеца", споделя Тучков, който е правил доста постъпки да дари къщата, но, по думите му, "по една или друга причина това не става". Сега на ход е Министерството на културата - да реши каква ще бъде съдбата на реставрираната къща. "Да има вид на музей на Христо Ботев и да бъде отваряна и показвана на хората, които искат да я видят", допълва Димитър Тучков.
България продължава да живее в Задунаевка - чрез езика и стиховете на Ботев, с традициите и танците, чрез децата: "Аз много обичам България. Това е моят роден език. На празниците разказваме - стихотворения, песни, танци, сценки".
За някои това е забравено от Бога място, до което може да стигнеш по черен път - без табели и пътни знаци. Но и в забравено от Бога място може да срещнеш истински будители, в чиито думи България оживява: "България е моята прародина. Затова не мога да не я обичам. България е в сърцето ми."
Още щрихи от живота в Задунаевка - в звуковия файл.