Всяка година в последната сряда на февруари отбелязваме Международния ден за борба с училищния тормоз. Инициативата започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много... Припомняме случката, от която тръгва инициативата, защото тя дава един от примерите за успешно противодействие – не чрез програми, меморандуми и манифести, спуснати отгоре, а чрез действие, което тръгва от самите деца и дава много по-голям резултат и ефект.
Като граждани и родители, сме съгласни, че трябва да се борим и да противодействаме на училищния тормоз, същевременно като общество нямаме кой знае какъв напредък. В дискусия по проблема в „Нашият ден“ участват експертът в училищната психология Панайот Рандев, психологът Иван Игов и психотерапевтът Кристина Ненова, която има опит с работа на горещ телефон за деца, пострадали от насилие.
"От 2012-а има Механизъм на противодействието на насилието, има редица мерки, които се предприемат на административно ниво, но те невинаги дават желания ефект – каза Панайот Рандев. – Ние трябва да спазваме този механизъм, но не всичките му предписания са ефективни.
Поставянето на камери навсякъде в училище, което звучи като добра мярка, дава точно обратния на очаквания ефект и увеличава агресията.
Има един подход, наречен "социоекологичен, при който цялото училище и даже районът около него, се схващат като една система и се търсят проблемите на тази система... Има райони в България, където училището не е ценност и никакви административни мерки не действат, изисква се друг подход, но той иска промяна в манталитета на всички.“
На фона на мрачния пейзаж, в който всеки опит за прилагане на мерки и ефективни подходи биват блокирани и потопени в истерия и фалшиви новини, Иван Игов съзира светлина във факта, че обществото ни става по-чувствително към насилието. Той обърна внимание на факта, че и медиите, и обществото осъдиха насилниците, които миналата седмица съблякоха момче в трамвая, те бяха заловени и се очакват санкции – нещо, което доскоро не се случваше.
„Проблемът обаче остава – каза Игов. – Децата продължават да са обект на тормоз, а най-лошото е, че той се премества онлайн – което прави проблема още по-важен.“ Той обърна внимание и на друг важен аспект:
"Много от мерките за превенция на насилието са създадени за една нормална среда, но когато в едно училище, строено за 300 деца, са 1300, когато учат на две смени и са 6 или 7 възрастови групи и си предават различни форми на негативно поведение – ето тук се неутрализират всички добри намерения."
Кристина Ненова обърна внимание и на ролята на гражданските организации. Те управляват услуги, които дават възможност на децата и семействата да се справят в кризисни ситуации, например Националната телефонна линия 116 111.
„Много важен е микроклиматът в училището – обобщи разговора Панайот Рандев, – а той се изгражда трудно, така както се изгражда трудно в семейството, в работната среда... Енергията на децата е огромна и неунищожима – а ние малко алхимично се опитваме да я обърнем от негативна в позитивна, а всяко училище е добре да намери приемливи начини да я пренасочва, да ѝ намира продуктивен отдушник, да се правят интересни общи неща."
