Храненето в британските училища има дълга история.
Когато през 70-те години на XIX век образованието става задължително, хиляди бедни деца започват да ходят гладни на училище. Манчестър първи започва да дава на децата безплатна храна през 1879 г. През 1906 г. е приет закон за образованието, включващ безплатни храни, но точно тази част от него остава пренебрегната. През 1921 г. са въведени критерии кои деца имат право на безплатна храна в училище. Едва през 1944 г. е приет закон, който изисква всички местни власти да осигуряват безплатни храни за учениците. Две години по-късно се въвежда безплатно раздаване на мляко за децата. През 1980 година обаче консервативното правителство на Маргарет Тачър прекратява тази практика. Като премиер Тачър насърчава приватизирането на службите за храни в училищата. През 1986 г. със закон се ограничава броят на децата, одобрявани за безплатна храна по време на растяща безработица и инфлация. Родителите в по-бедните семейства не могат да се справят с агресивна кампания за насърчаване на децата да ядат нездравословни храни, продавани евтино в супермаркетите.
Тази промяна в храненето, известна в британската история като „хранителен преход“, с предлагане на нездравословни храни, включително в училищата, води до печалната констатация, че през 90-те години децата се хранят по-лошо, отколкото през 50-те.
Едва през 2001 г. храната в училищата се подобрява, за да отговаря що-годе на необходимите стандарти. И ето, появява се Маркъс Рашфорд, който в момента е на 22 години, на практика вече милионер футболист, но който добре познава проблема и е оцелял в бедното си семейство благодарение на храната в училище.
За мнозина сигурно е странно, че точно момче като Рашфорд успява с кампанията си през лятото да се пребори с консервативните министри, но това, както обяснява Габи Хинслиф от „Гардиън“, си има своето обяснение:
„Той е безпристрастна фигура. Човек, който беше много внимателен по време на цялата кампания. Тук не става дума за партийна политика, а да се направи правилното нещо. Той е човек с огромен обществен профил и много по-лесно достига до хората, които не следят политиката толкова отблизо. Това беше брилянтно проведена кампания и беше много по-трудно за правителството да не ѝ обърне внимание, отколкото, ако беше водена от благотворителна организация или друга политическа партия“.
През лятото правителството напълно прие факта, че Маркъс Рашфорд се превръща в национален герой. Той дори получи почетно звание от кралицата за дейността си, което несъмнено е голямо признание. Как тогава се стигна до днешната ситуация?
Мисля, че когато Рашфорд отново извади училищата на дневен ред през септември, като че ли правителството беше избягало от реалността с мисъл за връщане към нормален живот. Министрите изглежда мислеха, че това е извънредна мярка по време на карантината и всичко ще приключи, щом тя свърши. И мнозина смятаха, че се завръщат към „нормалното“, но когато загубата на работни места започна да излиза наяве през есента, тогава се появи отново нуждата от помощ.
Хората явно повече не бяха готови да толерират пренебрегването на въпроса с храните през ваканциите. Когато всичко е много мрачно и страшно, добрината се цени повече. Така че Маркъс Рашфорд със сигурност привлече вниманието на хората. Това доведе и до политическа промяна, след като лейбъристите като опозиция внесоха плана на Рашфорд за гласуване в парламента.
Правителството спечели гласуването, но загуби аргумента
Мнозина бяха разгневени, че някои министри дори обвиниха родителите, че трябва да поемат повече отговорност за изхранване на децата си. А самото правителство бе изненадано от политическия отзвук.
И така стигаме до политическата и икономическата същност на проблема. Само преди година консерваторите се смееха на тогавашния лидер, но опозиционната „Лейбъристка партия“ на Джеръми Корбин, който обещаваше, че ако дойде на власт, ще похарчи сума от порядъка на десетки милиарди паунда за интернет, за здравеопазването, за железниците, за пощите и за какво ли не още.
Консерваторите се шегуваха, че Корбин явно е намерил дървото с парите и смята да го изтръска здраво. Изведнъж обаче се оказа, че правителството на Борис Джонсън, подобно на всяко консервативно правителство, което стиска здраво кесията, сега притиснато от пандемията, налива здраво милиарди къде ли не. И логичният въпрос е защо е такъв проблем да се отпуснат пари и за децата в училище.
„Програмата струваше приблизително 20 милиона паунда седмично през лятото. Това е и очакваната сума, ако бъде продължена и през другите ваканции. Знам, че това звучи като голяма сума, но за хазната това са жълти стотинки, като се има предвид, че програмата „Да се храним навън, за да помогнем на заведенията“ струва 500 милиона паунда“, допълн Габи Хинслиф:
Какво е точно оправданието на министрите да не желаят да подновяват програмата?
„Министрите казват, че отпускат на общините 63 милиона пануда за подпомагане на семействата, които вече изпитват трудности. Така че те твърдят, че са направили достатъчно и не е необходимо да правят нещо повече. Общините обаче казват, че голяма част от тези пари вече са похарчени за покриване на цената от пандемията, за което не са били компенсирани от централното правителство.
„Даунинг стрийт“ изпитва трудности да убеди хората, че не се опитва да реши проблема по евтин начин. Очевидно има твърдения, че безплатните храни в училище не са панацея, а само временно решение на проблем, който не засяга само храната. Раздаването на ваучери за безплатна храна не е достатъчно за изкореняването на бедността“.
Вотът срещу храните мина благодарение на мнозинството
И така този на пръв поглед дребен проблем се оказа най-големият засега от гледна точка на единството на консерваторите и за правителството на Борис Джонсън. Доказателство за това бе вече споменатото гласуване в парламента. Във всички предишни гласувания правителството печелеше безпроблемно по въпросите на Брекзит не просто защото има комфортно мнозинство, а защото опозицията продължава да е разединена. Но вотът срещу храните мина благодарение точно на това мнозинство, а за първи път депутати тори гласуваха против и около 100 се въздържаха.
В редиците на Консервативната партия са едни от най-яростните критици на правителството по въпроса. Дори такъв хардлайнер като Бърнард Дженкин, председател на влиятелната Комисия за връзки с обществеността, заяви, че правителството изглежда ще трябва да преосмисли политиката си.
След гласуването някои консерватори, повечето от тях бивши министри, изразиха съжаление, че са гласували против продължаването на програмата за безплатни храни в училищата и отбелязаха, че ако има повторно гласуване, ще направят завой. А на министъра на финансите Риши Сунак дори беше отказано обслужване в заведение в неговата община заради това, че гласува против безплатните храни.
Дебатът като откъс „Оливър Туист“
Ан Лонгфийлд, председател на Комисията за децата в Англия:
„Бях ужасена и наистина разочарована от дебата през последните дни. Ние сме богата страна, а годината е 2020. Да имаме дебат за това дали трябва да сме сигурни, че гладните и уязвими деца имат достатъчно храна, е нещо, което много напомня на откъс от „Оливър Туист“ - произведение, публикувано през XIX век… Нека да прекратим противоречивите и деструктивни разговори и започнем да се фокусираме върху същественото. Всички сега трябва да се съгласим, че има проблем. Има проблем с гладуващи деца в тази страна, има проблем и с бедни деца“.
Премиерът Борис Джонсън отново е наясно със ситуацията:
„Аз напълно разбирам проблема с глада през ваканциите. Дебатът е как да бъде решен. Ние не искаме да видим гладуващи деца тази зима, тази Коледа. Със сигурност не в резултат на някакво невнимание на това правителство. Това няма да се случи“.
Маркъс Рашфорд междувременно, не повлиян от обществените му ангажименти и от светлините на прожекторите, съвсем професионално отбеляза хеттрик в Шампионската лига през седмицата. Но той изглежда е на път да отбележи хеттрик и във вратата на правителството. Първият гол е успехът за продължаване на безплатните храни през лятото, вторият е събраните над 1 милион подписа под петицията онлайн за безплатните храни, като сега очакваме само третия и най-важния гол - правителството в крайна сметка да направи завой и да продължи програмата и през следващите ваканции.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
